З. дойде със заявката да изследва някои аспекти от взаимоотношенията си с друг човек. За целта се върнахме към спомени от два нейни други живота, които хвърляха светлина върху точно тези аспекти. Тя получи от тях послания, отнасящи се към поведението й спрямо този човек, както и към околните изобщо.
След въвеждане в регресия:
З: Ами, в една… в нещо като дупка съм, по която можеш да се изкатериш. Всъщност имам усещането, че има много други стълби, такива дървени, на ръка сковани, направени, обаче аз виждам само една и тя е осветена. И просто знам, че това там… по нея трябва да мина.
Деси: Добре, минаваш по нея.
З: Излизам на една зелена поляна. Много тучна, много красива.
Деси: Какво има на нея?
З: Някак безкрайна изглежда. Има някакви дървета. Имам някакво усещане, че свършва там някъде и някъде там има море или океан, някаква много голяма вода.
Деси: А ти къде се намираш на тази поляна?
З: Ами, аз съм някъде в средата.
Деси: Добре.
З: През цялото време ми излиза една картина – може би това съм аз. Една средновековна, такава, облечена госпожица с тези големите, с кринолините роклите, с чадърче. Някаква такава тип буржоазна, някакво такова семейство може би. И съм млада.
Деси: Сама ли си на тази поляна?
З: Не знам, май да. По-скоро си мисля за някого – да, имам усещане за някого, обаче по-скоро си мисля… или за някакви хора. Те сякаш не са там.
Деси: Какви са тези хора, за които мислиш?
З: Не знам. В момента, някак си, ми е много размазано. Просто имам усещане за някакви хора.
Деси: Добре. Същата вечер на вечеря?
З: На някаква горяма маса сме, доста голяма такава. В смисъл, като в някой направен дворец или някакво много голямо имение. С такива натруфени, кристални разни, полилеи. И аз се усещам много натруфена – с перука, с тия червените бузи. Някак си много, много натруфена се усещам.
Деси: Коя държава е тази?
З: Франция.
Деси: Добре. С кой си на масата?
З: Пак е много странно. Сякаш има само един човек, когото виждам, обаче пак имам усещането, че въщност има много хора.
Деси: Мхм, добре. Кой е този човек, познаваш ли го в сегашния си живот?
З: Ами, мисля, че е А.
Добре. Как изглежда той?
З: Ами той ми е баща. Или поне такова е усещането сякаш. И по-възрастен е… и той е такъв с перука, с тези смешните, натруфените дрехи.
Деси: Добре. Пренеси се в някоя случка, която е важна за взаимоотношенията ти с А. в този минал живот.
З: Това е малко объркано. На някаква поляна сме и играем нещо – някаква игра с някаква топка от типа на крикет, ама не точно. Нещо с топка, с такава малка топка. Той е млад, пък аз съм на същата възраст!
Деси: Така ли?
З: И аз съм млада.
Деси: Това истинско ли е?
З: Не, определено. Може би това е някой друг.
Деси: Добре, кой е това?
З: Това, може би е някой човек, за когото искат да ме омъжват.
Деси: Добре. А ти искаш ли?
З: Не съм много убедена. Нямам голямо съпротивление, ама не ми е съвсем на сърце. Абе, много странно е усещането, просто сякаш това е същият човек, т.е. същата душа, не човек – същата душа като на баща ми.
Деси: Тази душа в повече от едно тяло ли е?
З: Да.
Деси: Добре. А твоят баща, той там ли е тогава в тази случка?
З: Не, няма го.
Деси: Добре. Как се развиват взаимоотношенията ти с този човек, за когото искат да те омъжват?
З: Ами, трябва да се преместя. Тук не мога да кажа нищо повече.
Деси: Добре, отиди в някоя друга случка.
З: Ами, вече сме женени. Аз съм го обикнала този човек, в смисъл обичам го, но има нещо, което не е много добре в нашите взаимоотношения – някаква негова тъмна страна, някак си,… която той не показва.
Деси: С какво е свързана?
З: Ами с някакво магьосничество.
Деси: Добре.
З: С нещо такова, което аз искам да разбера, искам да съм част от него, обаче той не ми позволява.
Деси: Мхм. Защо не ти позволява?
З: Ами защото… заради две неща, които са горе-долу еднакво важни – заради това, че е опасно и заради това, че аз не съм съвсем готова. Сега много ясно виждам как той е едновременно баща ми и съпруга ми.
Деси: Ха! Като твой баща как се отнася той с теб?
З: Ами, той е много добър баща. Обича така да си налага мнението, но като цяло с много любов, с много грижа. Но баща ми вече някак си не присъства в картинката в този момент. Не е умрял, но просто един вид той е изиграл своята важна роля в живота ми. В момента съм в едно такова тъмно място, което знам, че е част от нашата къща и аз с някаква свещ си светя, вървя … и съм по нощница. Искам да вляза там в някакво като подземие, но той не ми дава – просто ме връща обратно и ми казва, че не бива да ходя там.
Деси: Ти как реагираш?
З: Ами, като малко дете. Хаха, ядосвам се. Хем разбирам от една страна… по-скоро усещам, че е прав, хем обаче … някак си по-скоро усещам, че това е нещо много важно за мен. Много голяма част от неговата същност… и съответно аз като негова съпруга бих искала и аз по някакъв начин да бъда част от това. Някакво такова всъщност… някакво леко като обсебване, в смисъл искам всяка част от живота му нали да… което просто… Сега, отстрани, виждам как изобщо не е окей. И че всъщност всеки има право да си има свободата за някакви си само негови неща.
Деси: Добре. Това оказва ли някакво влияние върху другите сфери от живота ти?
З: Ами, не. Не, ние всъщност много се обичаме.
Деси: Мхм. Какво е посланието от тази случка за теб?
З: Ами, че трябва да има свобода, не трябва да има вкопчване. Може би това е основното… И също трябва да си пусна съпротивлението… да няма съпротивление, да има вяра, че нещата се случват както… в смисъл, те трябва да са свободни, да текат. Съпротивлението спира естествения ход.
Деси: Добре. Има ли още някоя случка от този минал живот, която е важна за твоите взаимоотношения с А.?
З: Ами,… може би има нещо, но не мога да усетя какво е.
Деси: Добре. Подсказва ми се да го завъртиш под друг ъгъл и да го видиш.
З: Имам нужда от някаква помощ. В смисъл, много ми се… супер много неща някак си виждам едновременно и едновременно нищо не виждам, хаха, някак си нямам… имам нужда от някаква помощ. Не знам точно, просто някакво насочване, може би.
Деси: Добре. При теб се появява едно сито от светлина.
З: Сито?
Деси: Сито, да. Можеш да вземеш това сито и да пресееш през него от плявата това, което е съществено.
З: В ситото останаха… хм… всъщност не ги виждам много, по-скоро усещане: две души, които просто… някак си се… – ако може изобщо така да се каже – седят една срещу друга и има… не знам, нали идеята…, т.е. усещането е, че са готови някак си да се слеят, обаче има някакви неща, които ги спират.
Деси: Кои са тези души?
З: Ами, нашите.
Деси: Вашите души…
З: Да, нашите са…
Деси: Какво ви пречи да се слеете?
З: Ами, още има някакви неща, които не сме изчистили и има… всъщност пак има нужда от повече свобода във виждането, т.е. някак си отвъд нещата трябва да се вижда, отвъд формата, отвъд самата материя, но всеки има някакви неща, които трябва да изчисти за себе си също.
Деси: Мхм. Какво може да ти помогне да виждаш отвъд материята?
З: Ами, просто трябва със себе си да работя. Повече трябва навътре да се обърна към себе си.
Деси: Добре, има ли някаква техника, нещо, което е подходящо за теб в момента?
З: Ами, то е – това го знам всъщност – то си е тези занимания по тай дзи, всичко, което всъщност там учим, това е нещото, което най-много ще помогне. Разбира се и всякакви други неща, ако бъдат усетени, но това е основното. Много интересно, някак си, имам някакво усещане, такова – много чисто, детско в тези души. В смисълу точно освободени са от всякакво… нали те… хем са освободени от всички земни неща, хем бидейки в тела все пак усещат, че имат някакви тежести. Но едновременно с това всичко е толкова нежно и детско и спокойно… и безгрижно, хаха.
Деси: Добре. Можеш да вземеш това усещане за безгриже, лекота и детство, когато се върнеш след малко. Има ли още някоя случка от този живот, която е важна за вашите взаимоотношения?
З: Всъщност искам да разбера дали сме имали деца. Не знам защо това ми е важно.
Деси: Добре. Имате ли деца?
З: Не.
Деси: Защо нямате деца?
З: Защото не е било нужно за нас, не е било важно. Всъщност никой от двамата не е имал някакви проблеми с това.
Деси: Добре. Как това се отнася към настоящата ситуация от твоя живот?
З: Ами, може би защото напоследък си мисля изобщо за това – за това, какво би било да си майка и дали искам, дали искам такива неща. Вероятно…
Деси: Искаш ли?
З: Не знам. Може би… По-скоро това е също нещо, което трябва да се остави – т.е. или да се случи или да не се случи, но да няма, пак да няма вкопчване нито в едната посока, нито в другата.
Деси: Добре. Какъв е урокът за теб от този минал живот?
З: Ами, да не се вкопчвам в нещата.
Деси: Добре. А каква е уговорката ви за този живот с А.?
З: „Подобна“ е първото нещо, което идва. Но не мога да усетя всъщност какво значи „подобна“. Има нещо тук, което трябва да разбера, но отново имам нужда от някаква помощ.
Деси: Добре. Отново можеш да използваш ситото.
З: Ами тя е подобна доколкото… ако си науча урока да не се вкопчвам в нещата, нещата биха се развили по подобен начин. Т.е. това е един от моите много големи уроци в този живот – за вкопчването. Не само с него, но изобщо. Ако се науча да не се вкопчвам в нещата, в хората, тогава общо-взето, нещо съвсем подобно ще се случи. А иначе уговорката е той да… да си помагаме взаимно, може би повече той на мен… поне специално за вкопчването… със сигурност, специално за това да.
Деси: А ти към него?
З: Някаква грижа и топлина. Може би… не знам, може би той има нужда от това…. повече от това – от грижа и топлина. Нещо такова. Някаква мекота също.
Деси: Коя е първата стъпка към това ти да проявиш повече грижа и мекота?
З: Ами, малко повече да си отворя сърцето.
Деси: Добре, какво може да ти помогне да го направиш?
З: Ами, да махна съпротивлението, което имам всъщност – към ситуацията в момента.
Деси: Добре. От къде идва това съпротивление?
З: Е, от ума, хаха.
Деси: Да, да, ясно…
З: Това просто – хахаха – беше като изкрещяно в ухото ми, затова така излезе, хахаха!
Деси: Хаха.
З: Беше все едно нещо от типа: „Все едно не знаеш от къде идва?“ Общо-взето, всички такива неща, които спират естествения процес идват от ума.
Деси: Добре ли е сега да се върнем до източника на това съпротивление, до корена му?
З: Да.
Деси: Добре. Пренеси се там сега.
З: Мисля, че съм в… – тук не съм сигурна дали аз не се подведох сама – в утробата на майка ми от сегашния живот. Някак си всичко е едно такова много… все едно си плувам в една гъста течност – много така някак си в някаква течност, в някаква вода съм, нещо… да, усещането е едно такова топличко.
Деси: Добре, с какво може да ти помогне това усещане?
З: Ами, да си спомня, че всъщност майка ми много, много ме обича и това е било така и по време на нейната бременност. Всъщност да, аз се чувствам някак си – поне в този момент, в който попадаме – се чувствам много добре.
Деси: Как се отнася това чувство към съпротивата, която изпитваш?
З: Ами, отнася се по начин, че трябва да се види пак отвъд привидните материални факти – т.е. да се види истинската причина, истинските… това, което е вложено. Т.е. когато нещо се случва, защо наистина то се случва по този начин и какво носи то – защо наистина се случва така. Един вид, че обикновено има някакава причина, която е много отвъд тази, която обикновено хората си мислят.
Деси: Мхм. Искаш ли да видиш причината отвъд?
З: Да, аз всъщност я знам. Всъщност точно от много голяма обич… точно това е причината. Всъщност аз съм виждала… едно нещо като усещане съм имала и съм виждала, чисто на физическо и материално ниво, но всъщност на това енергийното, на ефирното ниво, на нивото на душите нещата са съвсем различни и всъщност просто трябва да се научим всички там да ни бъде фокуса, това да усещаме и да виждаме.
Деси: Добре. Сега Ам. (духовният водач, с когото общуваме по време на процеса) ми подсказва, че можеш да се връщаш към това състояние на отвъдност като си представяш, че плуваш в един басейн с мека, нежна, енергия.
З: Хахаха, точно това, между другото, е една от картините, да!
Деси: То е като усещането в утробата, което си спомни преди малко.
З: Като в морето, но едно много особено море такова, да. Благодаря.
Деси: Моля. На Ам. му е много смешно в момента.
З: Защо?
Деси: Ами, все едно ме ръчка… момент… че нещо трябва да ти кажа…
З: Да! И аз имам усещането че някаква информация още трябва да стигне до мен. Не знам каква… Ами, моля чрез теб да ми каже.
Деси: Добре. Казва да не се отплесваш.
З: Хахаха, да не се отплесвам в какво? Хахаха!
Деси: Хахаха, амиии някакви мисли, които все едно жужат в главата ти и че те те отплесват от посоката.
З: А как всъщност мога да си помогна най-добре?
Деси: Хахаха, с мухобиячка!
З: Хахахахаха! Разбрах. Хахаха. Окей.
Деси: Хахаха, всеки път, като усетиш главата си претоварена от мисли, да си представяш една мухобиячка…
З: Мислобиячка!
Деси: Мислобиячка, да, хаха, и да шамариш яко тия мисли.
З: Мисля, че може би още нещо има да ми казва.
Деси: Добре.
З: Или това е някакво мое желание, не знам…
Деси: Момент, ще видим… Изникна ми образ на някаква жена. Дори не мога да разбера дали е стара или млада.
З: Мен, когато го каза това, първото, което ми изникна беше образът на… Р. се казва жената.
Деси: Така… с какво е важна тя за теб в момента?
З: Ами, тя в момента всъщност… тя ми е шеф, обаче тя е много грижовна, някак си, много дава за хората…, за приятелите си, за семейството си. Така, като една майка-закрилница общо-взето. Естествено, тя също си има своите битки и неща за трансформиране, но някак си е много отворена да дава на хората. Не знам, може би…
Деси: Добре, какво е това нещо, което по някакъв начин ти не допускаш тя да ти даде?
З: Ами, към нея съм някак си леко затворена. Ами, може би… Какво не допускам да ми даде?… По-скоро не я допускам докрай някак си… и съответно, може би, не може да даде цялата си… т.е. цялата грижа, която би могла да даде, подкрепа… да, всъщност просто трябва още отваряне – и към нея и към всички, всъщност.
Деси: Добре, кое може да ти помогне да се отвориш?
З: Ами да… точно да чистя съпротивленията си, които често имам – които са от ума. Т.е. един вид да чистя сърцето си от всякакви такива натрупани и вкопчвани… всякакви такива неща. Това е основното всъщност.
Деси: Добре. Сега ми се подсказва, че ако искаш, можеш да изчистиш от този минал живот това, което не искаш да ти тежи.
З: Да, искам. Искам да чувствам лекота.
Деси: Добре. Можеш да си представиш как към теб се приближава Арх. Рафаил и как… хаха, носи едно одеяло от светлина и ти го дава, за да се загърнеш в него. Да те изцели от всичко това, от което ти вече нямаш нужда. Можеш да си представиш как това одеяло попива всичко това, от което нямаш нужда… И когато си готова, можеш да ми кажеш.
З: Готово, благодаря.
Деси: Добре… Сега, докато траеше лечението, даде ми се образът на някаква черна маска върху лицето ти, която не искаш да свалиш. Защо не искаш да свалиш тази маска?
З: Ами, явно имам усещането, че все още имам нужда да се защитавам от хората.
Деси: Мхм. С какво по-конкретно е свързана тази маска?
З: Ами, с някакво усещане за уязвимост, което съм си създала, когато съм била малка. Някак си, не искам другите да видят, че съм слаба, уязвима и тази маска ми помага.
Деси: Добре. Искаш ли да осветиш тази маска?
З: Да.
Деси: Добре. Можеш да го направиш или сега, или друг път. Усети кога е подходящия момент.
З: Сега е моментът.
Деси: Добре. Арх. Рафаил и Михаил и много други ангели – виждам, че кръжат около теб и ти дават различни цветни моливи и бои. Можеш да ги използваш, за да пребоядисаш своята маска.
З: А мога ли просто да я махна?
Деси: О, разбира се. Ти избираш начина.
З: Махам я.
Деси: Добре. Какво виждаш без нея?
З: Ами всичко е много… светло и спокойно.
Деси: Добре.
З: И сега не знам кой, някак си тя просто или по-скоро някой от тях – от архангелите – все едно я изсмукаха, погълнаха я.
Деси: Добре. Запомни това чувство на лекето и на яснота.
З: И на естественост.
Деси: И на естественост, да. И всеки път, когато ти се прииска да си слагаш някакви маски, можеш да си го спомниш. Добре, има ли още някой минал живот или случки от този живот, които искаш да видиш във връзка с душата на А.?
З: Веднага…, т.е. първият отговор беше „Да“, но нямам никаква идея всъщност.
Деси: Добре. Пренеси се на мястото, което е важно за вашите взаимоотношения сега.
З: От този минал живот или изобщо?
Деси: Изобщо. Първото, което ти се дава.
З: Тъмно е. Има нещо като някаква планина наоколо. Само че, някак си, ние сме един срещу друг, обаче не сме съвсем в този свят. В смисъл, ние сме в Астралния свят.
Деси: Мхм! Добре…
З: А всъщност този живот съм го виждала… Всъщност в този живот ние сме противници. И точно сме… Това е един мой живот, в който аз съм доста… той е много отдавна, в смисъл някъде може би 800-та година сл. Хр. и ние сме обучавани в някакви най-различни техники. Всъщност живеем едновременно в материалния свят и в Астралния свят, където се води … някаква война се води. И аз съм от едната страна, той е от другата страна. Само че ние имаме много голямо уважение един към друг като войни. Даже, някаква такава наистина особена обич – не интимна обич – друг тип обич е, обаче ние сме си противници, да.
Деси: Добре. Какво е това нещо, което ви разединява всъщност?
З: Желанието за надмощие. Изобщо не знам това всъщност как се…
Деси: Какъв аспект от желанието за надмощие си прехвърлила ти в сегашния си живот в отношението си към него?
З: Ами, може би, че за някои неща знам много повече. Че той някак си е много твърд в някои свои убеждения и това, един вид, му пречи да види. Но виждам, че всъщност това е само една гледна точка на ума. И това изобщо всъщност… хем не е така, хем на нивото на материалния свят е нещо, което трябва да се отработи и затова.
Деси: Как бихте могли да го отработите?
З: С мекота и постепенност, хаха. В смисъл постепенно… и така, много меко трябва да се подходи.
Деси: Добре. Има ли някоя конкретна случка тогава, която е важна за вашите взаимоотношения сега?
З: Ами, той в някакъв момент е можел да ме убие, т.е. можел е един вид да ме победи, но не го е направил – точно заради това уважение и тази, един вид братска обич, нещо такова. Поради което е имало последствия за него – не супер такива, някакви лоши, но все пак е имало. Той е избрал да… Ако го е бил направил е щял доста да…, един вид малко или много да предреши, да спечели. Т.е. неговата страна, така да се каже, да спечели… не знам какво е това, не мога да усетя какви са каузите и защо в Астралния свят. Т.е. какво точно е било това противоборство, но така или иначе неговата група е щяла да спечели ако ме убие, но той не го е направил.
Деси: От известно време ви виждам. Вие сте в някаква стая и спорите.
З: Ами това е от този живот във Франция. А това е точно случката, в която… всъщност аз искам да вляза в подземието по едни стълби надолу, обаче той ми казва, че не трябва да ходя там.
Деси: Добре. Как се съотнасят двете случки – в онзи и този минал живот?
З: Съотнасят се, че всъщност в сегашния ми живот трябва да имам повече вяра. Повече да приемам нещата, които казва без да ги подлагам на съмнение. Т.е. много чиста, искрена вяра трябва да му имам.
Деси: А има ли нещо от този живот, където сте противници, което трябва да видиш?
З: Мисля, че не.
Деси: Добре. Каква е уговорката ви за този живот във връзка с този минал живот?
З: Ами, че може би този път аз ще направя нещо подобно за него – по-скоро на чисто енергийно ниво ще направя нещо такова за него, но не знам какво. И не трябва и да знам в момента. И пак, че трябва да имам доверие, без съмнение или поне без толкова много съмнение. Става въпрос това, което човърка, нали.
Деси: Защо му нямаш доверие?
З: Ами то пак е свързано… хем е свързано с това… то не е точно надмощие, сега е под друга форма, но е …чисто енергийно е същото нещо. Един вид…, всъщност е някакво его, може би. Да, всъщност това е още една форма на его. Няма нищо повече и пак, че трябва да се отвори сърцето, за да се види отвъд, да се види какво наистина се случва и какво съдържат думите, които се казват наистина като енергия. Имам усещането, че може би Ам. нещо иска да добави?
Деси: Хм… Ам. иска да ти напомни, че… пак е във връзка с техника, която можеш да използваш – че когато не си сигурна какво иска да каже човекът отсреща с думите си – че ти можеш да затвориш очи – дори мислено само в такава ситуация – и да си представиш точно като енергия какво носят неговите думи. Защото думите понякога объркват, понякога те са твърде груба обвивка за едни доста по-финни чувства.
З: А да си ги представя като цветове или по-скоро като… не знам, т.е. ако не са цветове какво биха …
Деси: Като потоци енергия, да, дори като допир – как се допират до теб, как си взаимодействат с теб.
З: Какво е усещането, когато се допрат.
Деси: Какво е усещането, да… И още нещо – допълва той – … не знам защо, в момента виждам сатър… все едно нещо, което просто отсича… нещо твърде рязко, твърде грубо, което се случва.
З: Кой? Той отсича нещо?
Деси: Ами, момент. Все едно нещо, което се порцира, обаче всъщност трябва да си остане цяло. Точно, че умът разделя някакви неща, които всъщност са едно цяло.
З: Фрагментира ги?
Деси: Фратментира да, че го прави по някакъв много груб и алогичен начин.
З: Против естественото….
Деси: Против естественото, да. По-скоро не е „алагочен“, понеже логиката е нещо, което умът използва. Но да, някакъв противоестествен начин. И че точно този поток на енергията на мислите, емоциите, думите – усещането за него омекотява твоя ум, който се опитва да порцира нещата.
З: Забавен е този Ам.!
Деси: О, да!
З: Много, много, много благодаря!
Деси: И че… в момента те виждам как си в някакво бяло… като платно, като хамак и той просто те люшка в него напред-назад.
З: Аз имах преди малко усещането – докато обясняваше за порцирането – имах усещането, че той ми тегли нещо от сърцето, нещо допълнително, че чисти.
Деси: Добре, какво е това, което чисти?
З: Ами, вкопчвания разни.
Деси: Добре.
З: Не е всичко, но все пак.
Деси: Добре.
З: Трябва и аз. Точно той казва, че аз съм стигнала вече донякъде, но – и за това помага – но все пак и аз трябва да си свърша все пак моята работа, за която съм дошла тук.
Деси: Подсказва ми че, докато те люлее в този хамак, ти пее някаква песен, някаква мелодия, която ти можеш да чуеш и да използваш винаги когато усещаш, че не можеш да се откопчиш.
З: Хахаха, ами някак си много наведнъж две песни дойдоха, но аз така или иначе напоследък ги слушам и двете супер много… А! Той ми подсказва, че тази, която най-пея – „Madji“ се казва песента. Която всъщност е много свързана с… да, това ще ти го разкажа после.
Деси: А! Ам. каза „Сега, сега“!
З: Добре, хаха!
Деси: Хаха!
З: Свързана е с… всъщност преди… не това… Кой ден сме днес? В неделя, да в неделя бях на тренировка и всъщност там се случи нещо. След това ние си говорим там обикновено, нещо като някаква дискусия, говорим си разни неща и всъщност там се случи нещо, което мен много ме закачи и аз после правих преглед такъв, по Кастанеда, и там разбрах разни неща за вкопчванията и т.н. Но всъщност докато си говорихме там след тренировката звучеше много тази песен и аз последните дни и аз я скъсвам от слушане. Обаче тя не ми е заредена, тя хем има нещо… на пръв поглед има сякаш някаква тъга в нея, но всъщност тя е супер готино заредена и аз я слушам напоследък точно с някакво много хубаво чувство. И да, явно защото има нещо в нея, което… наистина много… много чистещо, много женско, много нежно. Точно такова, с някаква много… някаква топлина… някак си в цялата песен.
Деси: Добре, подсказва ми се, че сега можеш да се оставиш на песента да те изчисти ако искаш.
З: Да, искам.
Деси: Добре. И когато си готова, можеш да кажеш.
З: Готова съм и също разбрах, че трябва и… то не, че трябва, аз всъщност искам – точно това си мисля тези дни, че – да се науча да си я пея – и на високия и на ниския глас, просто по всякакви начини, по които мога да си я науча да я пея. Да си я пея сама.
Деси: Добре. Можеш да позволиш на това знание и усещане да те изпълни. Има ли нещо във връзка с живота, в който ти и А. сте противници, което трябва да изчистиш сега?
З: Може би някакво съпротивление. По-скоро, че някаква част от съпротивлението идва от там, от този живот – че за сегашния живот идва оттам. Защото все пак сме били… въпреки че той е направил нещо толкова красиво за мен, ние все пак сме били противници цял живот. И то в Астралния свят… в смисъл… което е много по-силно, но моето усещане е, че то само̀ започва да се топи, така че може би просто трябва да му обърна повече внимание. Може би сега не е нужно да се прави нищо повече.
Деси: Добре. Казват ми, че заспивайки… преди да заспиш можеш да си пожелаеш да работиш върху това усещане за съпротива през нощта и че процесът просто ще си се движи, че тогава е по-лесно.
З: Да.
Деси: Добре.
З: Ще го направя.
Деси: И че също преди сън можеш да молиш за някакви конкретни послания във връзка с тази или други ситуации, които по някакъв начин ще ти дойдат насън – част от тях ще осъзнаеш, част от тях няма да осъзнаеш и… така или иначе те си текат.
З: А към Ам. ли да отправям молбата си или…?
Деси: Ами към… към своето Висше Аз, към съществата, с които си близка – духовните водачи… И Ам. би могъл да помогне, да, но че той има малко по-различна специализация. Това е по-скоро…
З: Мисля че, по-скоро усещам… усещането ми напоследък е, че наистина Висшият ми Аз е този, който наистина най-много би могъл да ми помогне във всякакви неща.
Деси: Всъщност да. Като съвет към теб от Ам. и от другите да правиш по-често връзка с Висшия си Аз и да бъдеш в това усещане за безгранично същество…
З: За свързаност.
Деси: Да, да. Че сегашните трансформации, през които минаваш, ще са много по-лесни, ако…
З: Интензивни?
Деси: И интензивни, да и трябва да бъдат по-осъзнати – че е настъпил моментът за по-голяма осъзнатост, за да могат да протичат правилно.
З: Благодаря.
Деси: Моля.
З: И че това в момента всъщност важи за всички ни.
Деси: Добре, има ли още нещо във връзка с А., което е добре да видиш?
З: Не.
Деси: Добре. А! Искаш ли да се срещнеш с душата на А. сега?
З: Всъщност аз я усетих, между другото. Подават му микрофона.
Деси: Да, тук е… хаха. Добре, какво иска да ти каже той?
З: Ами, усмихва ми се. Толкова… много готино. Просто, както две души могат да си дадат наистина… истинска такава, безусловна любов, която не е оцветена с никаква краска, в смисъл не е инспирирано между родители или между партньори, тя е просто много чиста… Ами, просто много голяма подкрепа и обич. Май няма нещо… Всъщност… може би няма какво да ми каже, по-скоро наистина, „че е до мен“ – то това може би е най-важното, че е с мен.
Деси: Добре. Когато усетиш огорчение към него и че не ти достига нещо, винаги можеш да си го спомниш.
З: Хаха, да.
Деси: Добре. Има ли още нещо, което е добре да се случи преди…
З: Всъщност искам да го питам нещо.
Деси: Добре.
З: Искам да го питам как мога най-много да му помогна сега в момента, от какво има нужда най-много в момента, в сегашната ситуация всъщност, в живота… „Доверие“ – от това има нужда най-вече.
Деси: Добре. Сега ми се дава: „Какво е добре да му напомниш да прави по отношение на теб?“ – нещо, което е добре да му напомниш, но не с думи, а с поведение… – това ми казва той.
З: И какво е това?
Деси: Хм… казва по-скоро ти да го усетиш, да не идва през мен, защото трябва да си го усетиш.
З: Усещам, че съм по-отворена някак си. Което обаче не е свързано с доверието, а по-скоро… да, точно повече отвореност и някакво такова… да усеща топлина, да усеща… точно не с думи, а да усеща като присъствие това, като наситеност.
Деси: Добре.
З: Само че аз искам да го питам как. Всъщност как би могло най-лесно той това да го усети? Може би какъв е начинът, по който би могъл най-лесно да стигне до него това?
Деси: Добре. И какъв е отговорът?
З: Някак си да съм по-… повече да се включвам в нещата, които той прави, в проектите, които има. Точно в това, с което той се занимава и изобщо – не само… някак си да имам инициативата и всъщност наистина да правя някакви неща за проектите, които той е решил да прави или прави в момента. Един вид да му помагам в това.
Деси: Добре. Имаш ли информация за проектите, в които е добре да се включиш?
З: Ами, те в момента всъщност основно са два и те и двата са… един филм – може би за филма е по-важно и една книга… и може би филмът наистина по-… И ще има още някакви неща сравнително скоро. Но това… просто за всичките неща, по-скоро… да се доверя на усещането си, че… специално примерно за филма аз имам някакво усещане от някакво време, но някак си не предприемам нищо, т.е. трябва да се… трябва да има действие и че точно аз ще усетя къде е най-ценно, къде най-добре да се включа.
Деси: Добре. Има ли още нещо чисто практическо, което трябва да знаеш?
З: Ммм… хм, беше не, хем има някакво колебание всъщност…
Деси: Откъде идва това колебание?
З: Ами, дали сега е моментът да бъде казано това…
Деси: От кого идва колебанието?
З: От него.
Деси: Добре.
З: Може би Ам. ако може той да се намеси, той да даде по-друга перспектива, да каже дали всъщност е подходящо да се каже… ако иска разбира се…
Деси: Иска ли?
З: Ами, може би някаква част…
Деси: Добре.
З: Единственото, което… някакво… с нещо с музика е свързано, не знам какво… Може би, понеже аз от някакво време съм решила да се науча да свиря на цигулка, но това съм го забила в шеста глуха…
Деси: Хахаха, видях една счупена цигулка как захвърляш!
З: Хахаха…и мисля, че просто всъщност е време да я извадя от шеста глуха. То хем искам, хем нали, естествено, не намирам време поради куп естествено всякакви оправдания… и извинения… може да намери човек…, но я свързвам по някакъв начин с това. По-скоро, това, което в момента е важно, че трябва да започна процеса без… не е нужно да… нали да се –как да го кажа – бързо да се случат нещата, но трябва да се започне. И с нещо свързано с това…
Деси: Добре. Напомнят ти, че мухобиячката винаги е на разположение.
З: Мда… хахахаха!
Деси: Добре.
З: Ами, мисля, че вече е време да се разделим с него…
Деси: Добре, последно нещо ми се дава: какво е добре да знаеш за взаимоотношенията си с него в момента, като етап? Какъв етап преработвате?
З: Да го питам него, А., неговата душа?
Деси: Ааа, към теб, към теб.
З: А? Т.е. какво е моето усещане?
Деси: Да.
З: Едното е вкопчването.
Деси: Добре.
З: И другото е наистина по-голямо отваряне към хората и изобщо.
Деси: Добре. Това е било: „към хората изобщо“. Просто така го усещам – за един повтарящ се модел, който можеш да преобразуваш.
З: Да, всъщност то вкопчването е свързано с… т.е. то е едно колело общо-взето.
Деси: Мхм. Добре. Свързахме двете неща!
З: Хахаха!
Деси: Добре. Можеш да запомниш всичко, което усети, видя, разбра и можеш да го вземеш и да го приложиш в сегашния си живот под най-добрата форма за благото и доброто на всички.
Следва извеждане