Мистър Електрико

Фотография:

Споделям с вас този спомен от детството на великия американски фантаст и мой любим писател Рей Бредбъри. Пускам ви ток и ви посвещавам в рицарство! 🙂

„Той пристигна заедно с един долнопробен, овехтял панаир – „Съчетаните представления на Братя Дил“ – за деня на труда през 1932 г. Бях на дванайсет години. В рамките на три последователни вечери Мистър Електрико сядаше на електрическия си стол, а през тялото му пускаха десет милиарда волта яркосиньо пращящо напрежение. Той протягаше ръце към публиката, очите му горяха, бялата му коса беше щръкнала, а между разтворените му в усмивка зъби прескачаха искри. Мистър Електрико плъзгаше меча Ескалибур над главите на децата и ги посвещаваше в рицарство с огън. Щом стигна до мен, ме докосна по двете рамене и по върха на носа. Светкавицата прескочи в тялото ми. „Живей вечно!“, извика той.

Реших, че това е най-великата идея, която някога съм чувал. Отидох да го видя на следващия ден с извинението, че фокусът, който купих от него за четвърт долар, не работи. Той го поправи и ме разведе из шатрите, като пред всяка викаше: „Не говорете мръсотии!“, а после влизахме и се срещахме с джуджетата, с акробатите, с дебелите жени и с Илюстираните мъже.

Повървяхме до езерото Мичиган и седнахме на брега. Мистър Електрико ми разказа за малките си философии, аз – за своите големи. Никога няма да разбера защо избра да споделя с мен. Но ме слушаше, или се преструваше, че ме слуша, може би защото бе далеч от дома, защото някъде по света беше оставил син или пък нямаше син, а му се е искало да има. Както и да е, оказа се, че е разпопен презвитериански свещеник, живее в Кайро, щата Илинойс, и ме насърчи да му пиша, когато ми се прииска.

Накрая ми сподели нещо специално.

– Срещали сме се и преди – каза ми. – Ти беше най-добрият ми приятел във Франция през 1914 г. и умря в ръцете ми в битката в Арденската гора същата година. Ето те отново, прероден, в ново тяло и с ново име. Добре дошъл!

Тръгнах си от срещата с Мистър Електрико, като се олюлявах от прекрасното усещане, че съм получил два дара – живял съм и преди (и са ми разказали за това)… и някак си съм опитал да живея вечно.

Няколко седмици по-късно започнах да пиша първите си разкази за планетата Марс. Не съм спрял до ден днешен. Бог да благослови Мистър Електрико, катализатора, където и да е той.“

Из „Дзен в изкуството да пишеш“, Рей Бредбъри