Терапевтична приказка

Приказките изграждат свят, оживяващ със силата на лично преживяване в мислите, чувствата и емоциите на човека. Завладяващата, умело разказана история активира мозъчни дялове, ангажиращи се тогава, когато реално преминаваме през процес на преживяване. Емоционално заредения разказ позволява на слушателя по-добре да запомни дадена информация, превръщайки я в свои собствени идеи и опит. На биохимично ниво за това спомага освобождаването на хормоните кортизол, допамин и окситоцин. Разказването спомага за постигането на по-добра интеграция между глобалното (свързано с несъзнаваната част на представите, интуитивното и усета) и аналитичното равнище при процесите на преработка на информация между двете хемисфери на мозъка (лявото полукълбо отговаря за логическото мислене и езика, докато дясното – за неосъзнатите емоции, телесните усещания и личните спомени). Казано по друг начин, постига се по-добра интеграция между представите и свързаните с тях преживявания.

Чрез силата на метафората може да бъде изведен от прекия житейски контекст на детето или юношата даден проблем или тема, да бъде назован и адресиран индиректно, преформулирано. Посредством избягване на пряко отъждествяване с разказа, дадено преживяно събитие или информация могат да бъдат погледнати и осмислени от детето или юношата от различна перспектива. Подпомогнатата от специалиста чрез съвместно разказване на приказка реинтерпретация на актуални за вътрепсихичния свят на децата и подрастващите теми и събития им позволява да развиват нови идеи и концепции, надграждайки актуалните си разбиране и опит и по-лесно да стигат до разрешение на ситуации, в които иначе по-трудно изграждат смисъл и намират перспектива. Методът на терапевтичната приказка позволя по мек и подкрепящ начин осъществяването на този терапевтичен процес. Чрез разказване на приказка може да се работи с детето за коригиране на поведенчески прояви, проблеми с речта, трудности в изразяване и регулиране на емоциите.

Метафората формира споделена между терапевта и детето или юношата реалност: това, което терапевтът подава като метафора и смисъл през разказа си, създавайки ги целенасочено, за да изгради конкретен смисъл, се съпреживява и от отсрещната страна. Същевременно, съвместното преживяване помага да се преодолее чувството на изолираност, което е възможно детето да изпитва по отношение на проблема или ситуацията, пред които е изправено – че не само на него се случва дадена ситуация, а че съществуват и други, които я преживяват в ролите на герои на разказа. От страна на детето или юношата, спонтанно създадения от него разказ представлява отражение на неговите чувства и вътрешни преживявания. По отношение на конкретна ситуация разказването на приказка помага на детето или подрастващия да изрази през метафори и да осмисли свои мисли и чувства – нещо, което може да бъде много облекчаващо за него, когато изпитва едновременно различни и противоречиви чувства, които му е трудно да назове и изрази. Метафорите му предоставят възможност за разглеждане на силните и неприятни чувства от безопасна дистанция, така че да остане в ситуацията и да има време да осмисли случващото се, вместо да бяга от него. Трансформиращата сила на метафората се корени в усещането за идентификация. За да интегрира преживяванията от историята в реалния си живот, детето или подрастващият следва да разпознае нещо от себе си в разказа, темите и героите и да пренесе обратно посланията от тях в своята реалност.