К. искаше да се срещне със своя духовен водач и да получи от него някои отговори – основно свързани с причините за свое заболяване, както и защо среща трудности да остава във връзка. През почти цялото време на нашия сеанс тя имаше усещането, че си измисля това, което получава като послания. В хода на въпросите и отговорите, се оказа, че тя много точно приема информация през усещания на физическото си тяло. По този начин посланията не се опосредстваха от ума й, който почти през цялото време се стремеше да намира логическо обяснение на това, което регистрира. Това е запис на първия ми сеанс с К. Част от отговорите на нейните въпроси дойдоха по време на тази наша среща, а друга част, които не й се изясниха тогава – тя получи при следващата ни среща, почти година по-късно.
След въвеждане в регресия:
Деси: Как изглежда мястото, където планираш?
К: Ами, още не ме пуска до там. В смисъл не съм… не го виждам.
Деси: Добре, можеш ли да го усетиш тогава?
К: Ами, първото, което ми мина през ума беше… градина…
Деси: Добре, какво има в тази градина?
К: Ами, рози и… бяла ограда
Деси: Мхм.
К: Но това беше през ума, в смисъл, не е като да съм го видяла като…
Деси: Нищо!
К: А, окей.
Деси: Има ли някой с теб на това място?
К: Не.
Деси: Добре. Ден или нощ е?
К: Ами, ден.
Деси: Добре. Какво е усещането за това място?
К: Ами, приятно е. В смисъл, слънчево, хубаво, уютно…
Деси: Чудесно. Искаш ли там при теб да дойде твоят духовен водач?
К: Да, искам.
Деси: Добре. Можеш да повикаш духовния си водач да дойде и да те посрещне… Как изглежда той?
К: Ааа…, още не е дошъл… изглежда…
Деси: Добре… Защо се бави?
К: А как го викам?
Деси: Ами, просто си го помисляш, че искаш да дойде при теб… Какво се случва?
К: Нищо… все още…
Деси: Първата мисъл, образ или усещане да отговорят на въпроса ми: а той защо не идва?
К: Ами въпросът… все ми се струва, че мозъкът не иска да ме пусне на това място. И… може би се притеснявам малко. Аз имам, примерно, леко сърцебиене, не знам.
Деси: Винаги можеш да отделиш това усещане за страх от себе си.
К: Ммм?
Деси: Да, можеш да му дадеш някаква физическа форма, отделно от теб. И можеш да го оставиш.
К: Ммм… хм, … може би аз не знам как да го повикам…
Деси: Можеш да го помолиш да дойде просто.
К: Възможно ли е той да не иска?
Деси: Възможно е, хаха. Попитай го защо не иска да дойде?
К: Ммм, защо не искаш да дойдеш? …
Деси: Нека първата мисъл, образ или усещане отговорят на следващия ми въпрос: защо не се появява?
К: Ами, то беше много… Всъщност, като го питах, и стана едно много меко като усещане около мен.
Деси: Добре.
К: Но тук, в момента, а не там, където съм.
Деси: Ааа?!
К: Да…
Деси: Това духовният ти водач ли е?
К: Това ти ли си?
Деси: Аз ли? Хаха!
К: Не ти, а той.
Деси: Ааа, той…
К: Ммм…
Деси: Какво отговаря?
К: Няма… като че ли аз наистина не се отпускам достатъчно…
Деси: Добре…
К: Може би е бил той, защото като казах това се промени вибрацията около мен.
Деси: А, добре, хаха. Това ли е неговият енергиен отпечатък?
К: Да, може би да… Защото е… по принцип е по-… по-меко е около мен, а иначе, някак си, по-напрегнато…
Деси: Мхм… Остави се на това приятно усещане. Позволи му да те отпусне цялата…. Разтвори се в това усещане за спокойствие и нежност… и му позволи да отнеме всички твои страхове… и всички бариери, които поставя умът… Какво е усещането?
К: Амиии, на радост е, хубаво е.
Деси: Добре.
К: А, да… на безгрижие.
Деси: Хаха, чудесно! … А той иска ли да говори с теб вече?
К: Ааа, явно не като образ.
Деси: Добре, нищо. Може просто да минава като мисли през съзнанието ти.
К: Аха…
Деси: Добре, как се казва духовният ти водач?
К: Ааа… аз ли да го попитам? Аз, да…
Деси: Мислено можеш да го попиташ и да кажеш отговора гласно, ако искаш… Казва ли ти нещо?
К: Не, но първото име, за което се сещам е Иван. Не знам защо, но – хаха – сигурно е това.
Деси: Хаха, добре! Иван да бъде!
К: Не знам дали мозъкът ми правилно е… хаха! Според мен ми прави номера, да…
Деси: Можеш сега да го питаш дали Иван е името му.
К: Иване, това ли е твоето име? … Ооо…
Деси: Какво?
К: Може би е това, да.
Деси: Добре. Значи говорим с Иван.
К: Хахахаха!
Деси: Хахаха! Добре.
К: Не знам дали… Добре, Иване, можеш ли да ми дадеш знак, че се казваш Иван?
Деси: Мхм?
К: Ммм… стистнах очи.
Деси: Добре.
К: Ако е някое друго името ти, може ли да ми го прошепнеш? … Ами, Иван е значи!
Деси: Добре, хаха!
К: Хахахахаха! Добре, ако съм объркала името… той ще ми се сърди ли?
Деси: Едва ли, хаха! Имената са по-важни за нас тук.
К: Ммм?
Деси: Да… Добре, можеш да го усетиш като енергиен отпечатък…, за да знаеш, когато се свързваш с него, че е той… По какъв начин можеш да се свързваш с Иван най-лесно?
К: Като си помисля за него.
Деси: Добре… И сега, ако искаш, можеш да питаш Иван: какво те спира да се излекуваш от диабета?
К: Мхм…
Деси: Нека първата мисъл, образ или усещане отговорят на този ми въпрос.
К: Чакам едно от тези…
Деси: Не те чух?
К: Ами, че нямам… нямам отговор… Или аз не го пускам…
Деси: Какво не пускаш?
К: Казвам, че нямам отговор или може би… може би моят ум… комуникацията е като при хората – с думи и т.н., но не мога да хвана друго послание.
Деси: Може би това просто е твоят канал. Допускай първата мисъл, образ или усещане. Те са най-истинните… Иска ли Иван да ти даде отговор във връзка с твоето заболяване?
К: Не, но като че ли ме успокои поне…
Деси: Добре. Кога ще можеш да научиш това нещо?
К: И аз ще го попитам…
Деси: Добре.
К: Кога ще мога да науча какъв е урокът ми от диабета? … И… кога ще го махна?
Деси: … Добре…И кога?
К: Когато му дойде времето.
Деси: Добре. А казва ли кога би могло да дойде времето?
К: Ммм… не. Като че ли, … да, не е… не усещам комуникация…
Деси: Какво не?
К: Като че ли не усещам комуникация.
Деси: Добре. Кога моментът ще бъде подходящ за теб да се излекуваш от диабета?
К: Сега, като че ли… не знам дали мозъкът ми го измисли, но…
Деси: Добре, кажи?
К: Изглежда е… изглежда виждам бебе.
Деси: Добре.
К: Това е… не знам…
Деси: Добре. Как ще помогне бебето за излекуването на диабета?
К: Я да видим?! Всъщност, усещам туптене в корема – затова така си помислих. Може би… И не знам как логически мога да отговоря.
Деси: Не е нужно да отговаряш логически, просто първото, което ти дойде наум.
К: Няма…
Деси: Това бебе за кога е запланувано?
К: О, да, това бебе за кога е запланувано? Хаха, за 33.
Деси: Добре. А какво ти пречи да оставаш във връзки?
К: Амии… аз си преча.
Деси: Как?
К: Като ги саботирам. Като никога не е идеално положението, колкото и да е идеално. И все нещо не ми стига, което не е от партньора, а си е от мен.
Деси: Добре. Откъде идва тази нагласа у теб?
К: Явно програмирана.
Деси: Добре. Как можеш да освободиш тази програма?
К: С осъзнаване.
Деси: Добре. Къде можеш да намериш отговорите?
К: Ох, това е прекалено заучен въпрос и аз винаги си повтарям „В мен.“ В смисъл, на всеки човек казвам, че отговорите са в него, и на себе си казвам, че отговорите са в мен и в момента автоматично излиза това като отговор, че в мен.
Деси: Добре.
К: Не сме имали възможност за проверка, всъщност, след като сме разбрали тази информация.
Деси: Коя информация?
К: Тази, че трябва да си по-осъзнат, докато си във връзка. И какво е осъзнаването като цяло.
Деси: Добре. Подходящо ли е сега да се върнеш до корена на този проблем? … За това, което ти пречи да оставаш във връзка.
К: Ъъъм, нека да е подходящо.
Деси: Добре. Ами, можеш да помолиш духовния си водач да те насочва, да те отведе в онзи живот, където се корени този ти проблем с оставането във връзка. Сега пред теб се появява хрониката на този живот. Иван е този, който я държи. Как изглежда хрониката?
К: Ами, като акордеон.
Деси: Хаха, добре. Ами, когато си готова, ще преброя до три и можеш да влезеш в този живот. Едно – леко и спокойно се нагласяш към това да преминеш през портала към този живот, който представлява този акордеон. Две – спомени, мисли, знания, образи, усещания от този живот започват да се възстановяват. Три – пренасяш се там сега. И когато си готова можеш да започнеш да ми разказваш – какво се случва, какво знаеш и усещаш.
К: Интересно, че усещам тежест на сърцето.
Деси: Добре.
К: Но сега физизически, а не като…
Деси: Да, напълно е възможно.
К: Да… О, това е, дефинитивно!
Деси: Добре, каква е причината за тази тежест?
К: Хм…
Деси: Каква е първата мисъл?
К: Имаше две.
Деси: Добре.
К: Едната беше мъж в пещера, който е с червени, военни дрехи… военни или не, някакви униформени бяха… черна, дълга коса. А другата беше дама с… дама с такава рокля… където са балните, да – бална с ветрило и шапо и кокетна, тези двете.
Деси: Тези двете, добре. В кой искаш да влезеш първо?
К: В кое искам да вляза? … Ами… в кокетката.
Деси: Добре, отиваме при кокетката.
К: Да…
Деси: Добре.
К: Тя е с чадърче, ето! Ох, това мозъкът е страшна работа!
Деси: Хаха. Добре, къде се намира тя?
К: В градина.
Деси: Добре.
К: Хахаха.
Деси: Има ли някой с нея?
К: Ами, до преди малко имаше, но сега си ходи по пътека.
Деси: Добре. Важен ли е този, който е бил с нея?
К: Ммм… Ами, … не. По-скоро е бил от… приятели… приятели…
Деси: Добре.
К: И сега накъде?
Деси: Добре, как се казва тази жена?
К: Хм, не е това. Аз не съм сигурна, че мозъкът не си ги измисля тези неща…
Деси: Нищо…
К: Явно е Емануела.
Деси: Добре, Емануела.
К: Ужас, хаха!
Деси: Кой век?
XIV-ти. XIV-ти имат ли бални рокли, бе!
Деси: Ами, общо-взето да.
К: Мислиш ли?
Деси: Да. Коя държава?
К: Франция. Аз си нея обичам.
Деси: Добре. Къде живееш?
К: Нещо с „Б“ ще е, но не знам какво е то.
Деси: Това град ли е или?
К: Ами, по тази зеленина и градина… де да знам. Град ли е?… Не знам. … Може би е село.
Деси: Село, добре.
К: Но пък защо, аз съм хубаво облечена…
Деси: Хаха.
К: А, това съм аз, да. Но аз така си представям, защото…
Деси: Попитай я дали това си ти или я помоли да вдигне ръка ако си ти.
К: Аз съм, хаха.
Деси: Добре.
К: Хахахахахаха! Извинявай, това е много забавно! Да, аз съм, ама съм с черна коса. Защо съм с черна коса, а пък не мога да видя лицето баш?
Деси: А, понякога не се дава лицето ясно, да. На колко години си?
К: На 28.
Деси: Сама ли живееш или с други хора?
К: Ооо…
Деси: Какво се случва?
К: Ами, за родители си мисля, но не знам защо си мисля на 28 за родители…
Деси: Добре, кои са твоите родители?
К: Кои са моите родители? Ммм… няма ги. Не ги виждам. Всъщност…
Деси: Добре, познаваш ли някой от тях в сегашния си живот?
К: Ммм… познавам ли някой от моите родители от XIV-ти век в сегашния си живот? … Сега въртя около моите роднини и чакам да спре на някой, но не спира.
Деси: Ами, може и да не е твой роднина в сегашния ти живот.
К: Аха…
Деси: Може да е друг човек, може и да го няма в сегашния ти живот… на този етап поне… Ами, добре. Какво правиш същата вечер на вечеря?
К: О, на вечеря… Ох, много филми гледам…
Деси: Какво се случва?
К: Ами, ето… това е – веднага си представям пищна маса и дълга, но не може да е… то трябва да е лачено, как…
Деси: Е, разбира се, хаха.
К: Моля ти се… И все нещо с жълто – или аз нося или някой друг носи и са в жълто. Да…
Деси: Добре.
К: А тези хора… В смисъл, не мога да се застопоря на някой човек. Човек, човек… може би… Я да си харесам един човек, за да спра… Да видя един човек…
Деси: Има ли някой, който е важен за теб в този минал живот?
К: Има ли някой, който е важен за мен?… Майка ми, явно.
Деси: Добре. Познаваш ли тази душа сега? … Можеш да я познаеш по очите. Виж очите, ако ти се дават.
К: Всъщност не знам дали на тази маса е тази жена.
Деси: Добре, нищо.
К: Ммм… Дали не прожектирам този живот върху онзи живот, защото в този живот майка ми, всъщност, ми е важна също.
Деси: Това същата душа ли е?
К: Хм… Да кажем да или че не сме сигурни…
Деси: Добре.
К: Примерно…
Деси: Добре, можеш да се пуснеш…
К: О, не! О, появи се!
Деси: Кое?
К: Ами, всъщност аз в този живот си имам една душа, която ми е така… странна любовна история.
Деси: Мхм?
К: И сега го видях в този период като… като мой…
Деси: Като?
К: … Обаче той… ами, като… като него си прилича – по-грозен, обаче пак той е, защото е бял и с къдрава коса също.
Деси: Добре, добре.
К: Добре…
Деси: Можеш да се пуснеш по някоя случка, която е важна за вашите взаимоотношения с този човек.
К: Даа, дай да видим… Мм?… Не знам… Я да видим, заради него ли ми е сърдечната болка?
Деси: Попитай. Можеш да питаш директно неговата душа.
К: Дали заради него ми е сърдечната болка?
Деси: Той какво ти отговаря?
К: А, да… но пък ме стисна сърцето, така че приемам този отговор за да.
Деси: Добре.
К: Всъщност, много интересно… че ме стисна, но пък няма информация… Да, не виждам защо не се дава.
Деси: Подходящо ли е да видиш нещо сега? … От този минал живот…
К: Сигурно там има болка, защото… всъщност това, което е точо като бодеж в сърцето – стои си там, да… но пък не знам дали, хм…, дали е оттам…
Деси: Добре. Повикай тази ситуация, която е свързана с болката… Появява ли се нещо?
К: Не, чакам…
Деси: Можеш да помолиш душата да дойде при теб и да те заведе в тази ситуация.
К: Коя душа?
Деси: Или твоята или тази на този приятел.
К: Добре. Сега пък яздим коне.
Деси: Добре, къде яздите?
К: По зелени поля… Аз…, в моето съзнание само градинки – хаха – и зелени поля, ужас! Добре, зелено, слънчево е, човек ще рече, че… да…
Деси: Добре, и какво се случва по-нататък?
К: Добре… Какво има да ми покаже моята душичка тогава, какво се случва по-нататък?… Аз ще гледам отстрани.
Деси: Добре.
К: Хм… няма…
Деси: Какво няма?
К: Няма нищо.
Деси: А защо не ти се дава според теб?
К: Не знам, може би не е важно.
Деси: Добре, а кое е важно?
К: Хм, не може да не е важно, защото боли сърцето, а там ми е много слабо място.
Деси: Добре.
К: И сега ме натиска. Защо ме натиска тогава?
Деси: Добре. Сега ли е моментът да видиш тази ситуация? … Какво ти казват?
К: Нищо.
Деси: Добре. Има ли нещо, което трябва да видиш преди да излезем от този живот… за момента?
К: Като че ли има, защото пак е от това… в смисъл, енергията около мен стана по-напрегната.
Деси: Добре.
К: Но това е мое тълкувание – от това, което чувствам. Като… все едно ме стяга.
Деси: Мхм… може ли сега да бъде преобразувано част от това чувство на стягане?
К: Може ли да бъде преобразувано? Много добър въпрос.
Деси: Какъв е отговорът?
К: Търси, търси… Като че ли съзнанието се лута или мозъкът се опитва да направи нещо логично… много така… де да знам…
Деси: Можеш да питаш Иван.
К: Иван, ще ми покажеш ли защо ме боли сърцето като си мисля за този живот? … Мъка ли е имало?
Деси: Какво ти отговаря той?
К: Ох, не знам дали това не си го измислям от ума, но да речем, че е отчаян, милият, и да, явно родителите ми не са ми дали да се занимавам с този младеж.
Деси: Добре.
К: Но изведнъж този, който беше предния, изгуби толкова сила като чувство за вина, а пък другия се появява.
Деси: Добре, ако се пуснеш напред по живота, какво се случва?
К: Ммм… самотна майка. Защо? Интересно…
Деси: Какво?
К: Ами, това е само като… ама не съм нещастна. Не знам…
Деси: А какво е чувството?
К: Ами, улегнало… Преживяно. Хм, може би нямаме повече работа в този живот.
Деси: Добре. Децата. Искаш ли да ги видиш, децата?
К: Да, видях го едното, но … малчо. То е момченце, но не иска да… в смисъл, виждам го и в очи, но аз явно не мога да ги чета още тези… има тъмни очи.
Деси: Мхм, мхм, може и в последствие да дойде като знание… ако е в сегашния ти живот някой.
К: Да…
Деси: А може и да го питаш просто.
К: Не, не мога защото, хаха, не не мога. Той мозъкът ми много работи. Понеже аз съм, нали, от една година се интересувам от разни работи и също и от това като… и от регресия, въпреки че не съм си правила, и защо съм примерно в еди-кое-си семейство и моите приятели защо са ми приятели и примерно имам един младеж, който не харесвам, а пък той много ме харесва и винаги съм си мислела че или той ми е бил баща или че аз на него –майка и затова не мога да… И сега веднага си мисля, че може би пък е той. Но пък той не е с тъмни очи, не е той, в смисъл…
Деси: Нищо, може да е и с друг цвят на очите. По-скоро излъчването на очите…
К: Да, излъчването… Не, не. Не е… децата не искат да кажат.
Деси: Добре. Ами, ако няма друго и ако искаш можеш да отидеш да…
К: А са две момчета, иначе. Това има ли значение?
Деси: Ами, явно има значение за теб. След като го виждаш…
К: Няма значение… Да, да… това е, защото сме дълъг род жени.
Деси: Добре, последно: как се променят чувствата ти към родителите в този живот?
К: В този живот ли?
Деси: Да.
К: Ами, сега до последно ги усещам като подкрепа и като помощ за тази улегналост. Да, може би имам дори от бащата, когото също не съм видяла…
Деси: А какво се е случило с бащата?
К: Ами нищо в този живот. Явно в този живот ме е подкрепял, защото в сегашния не ме е подкрепял толкова, но вече ме подкрепя. И… там не виждам проблем с него – с бащата.
Деси: Понеже каза, че родителите не са ти дали там да се омъжиш за друг мъж…
К: Да. Но аз… това всъщност са предразсъдъци от този живот, защото в този живот майка ми като не хареса някой, има защо.
Деси: Мхм, мхм.
К: И затова си… веднага си мисля, че е… въпреки, че са направили така, е имало защо. Но това е… виж как се манипулирам с ума…
Деси: Мм?
К: Мхм.
Деси: Добре. Това ли е всичко от този живот, което трябва да знаеш?
К: Това ли е всичко от този живот, Иване? … Иван?! Оо, Боже!
Деси: Какво казва.
К: Чакам го.
Деси: Аа…
К: Много ми е забавно, че го кръстих така. … Ммм, това е.
Деси: Добре. Има ли нужда в момента да влезеш в другия живот, който видя?
К: Ами, не знам. Да пробваме с нещо друго, може би…
Деси: Добре.
К: Амии, да…
Деси: Добре.
К: Да пробваме с диабета. Защо съм си програмирала това?
Деси: Добре, преди да продължим – от този живот, който видя сега – можеш да си представиш как към теб идва едно малко слънчице и как се увеличава. Можеш да дадеш на това слънчице всяко чувство, усещане, което не искаш повече да държиш в себе си – дали ще е тази болка в гърдите или някое друго чувство. Можеш, ако искаш да се освободиш от него като го дадеш на това слънчице… И когато си готова можеш да ми кажеш…
К: Добре.
Деси: Добре. Е, сега можеш да излезеш от този минал живот и заедно с Иван да се върнеш на момента на планирането на настоящия ти живот… Добре, вече си там.
К: Добре, сега сме на Луната.
Деси: Моля?
К: На Луната сме.
Деси: А, чудесно! Хаха.
К: Да…
Деси: Добре. И сега можеш да питаш защо си си планирала да си болна от диабет в сегашния си живот.
К: За да развия воля. Защо воля? Дисциплина, може би… ами то е същото като воля…
Деси: Същото ли е?
К: Ами, дисциплина, воля… Къде ли не съм имала дисциплина, че е трябвало?… Окей. Няма да ходя там.
Деси: Мхм…
К: Добре.
Деси: Добре. Какво може да помогне на теб за болестта?
К: Какво може да помогне?… Сега друга болежка дойде.
Деси: Добре.
К: Тя е на бъбрека, отляво.
Деси: Добре.
К: В смисъл, това възможно ли е така да си говорим с болежки?
Деси: Напълно, да. Добре, с какво е свързана тази болежка?
К: Ами, сега отидох при онзи пич в пещерата и… явно го е страх там.
Деси: Добре, от какво го е страх?
К: Ами, не знам. От какво те е страх? Явно го преследват.
Деси: Кой го преследва?
К: Защо?! О, да, той те преследва. И защо се крие в пещерата? Пещерата… явно отвън се търси…
Деси: Мхм…
К: За какво те преследват? За измяна – първото.
Деси: Добре, как си изменил?
К: Как съм изменил? Ммм… сега мозъкът ми ще скълъпи някоя история.
Деси: Нищо, първото, което ти идва наум!
К: Още не идва нищо…
Деси: Ако не идва нищо, просто не знаеш. И това е отговор.
К: Ооо! Не, аз също съм такъв войник и явно съм убил някой индиански… индиански човек и точно това ми се стори странно – че, аз съм от тези… като по филмите – американците, а пък другите са индианците…
Деси: Аха, аха!
К: Да. Всъщност аз съм убила някой от техните…
Деси: Добре…
К: Всъщност доста главен.
Деси: Мхм! И какво се случва?
К: Със стрела ли е, интересно ми е… Ах! Какво се случва: сега съм си в пещерата и там, вътре в нея капе вода и всъщност съм на стоп кадър, защото отвън ме чакат тези, пък аз съм вътре и просто се оглеждам… и капе вода и е тъмно.
Деси: Добре.
К: Да.
Деси: Ако се пуснеш напред какво се случва?
К: Хахаха, ох, стига, стига! Мислех си, че… като по детските филмчета – хващат ме и ме въртят на шиш.
Деси: Ааа! Приятно!
К: Ох, нe знам дали това не е от детските филмчета. Ето всъщност сега си усещам повече пък стомаха и бъбрека – значи те са свързани.
Деси: Мхм.
К: Значи може да има нещо тук.
Деси: Добре. Една ли е причината за двете болки?
К: Хм… да.
Деси: Добре. Има ли още нещо от този живот във връзка със заболяването, което трябва да видиш?
К: Не знам. Въртят се вещица и шаман. На знам дали моят човек, който съм аз…
Деси: Какви са тези персонажи?
К: Не знам дали са един и същ.
Деси: Живот или персонаж?
К: Персонаж, ама не вещицата, защото… може би шаманът е вещица с нещо гарваново.
Деси: Добре, това в този живот ли е?
К: В този на младежа…
Деси: Да, да?
К: Ами, така ще дойде.
Деси: Добре…
К: Въпреки, че не ми се връзват като картинки баш…
Деси: Какво правят те?
К: Ами, следят го.
Деси: Добре, какво правят?
К: Ами не знам, него не го е страх баш от тях. Защото в този живот не е настроен може би лошо към шаманите, като аз реално не съм.
Деси: Добре. Каква е присъдата?
К: Хм, това… това каква е присъдата… не зная всъщност дали не ми говори просто или ме съди. Но пък защото другите са ме гонили и само очаквам да ме съди. Но мисля, че по-скоро ми говори, без да ме съди.
Деси: Мхм, добре. И кой взема решението всъщност?
К: Решение за какво? Той като не ме съди, а ми говори… не знам какво.
Деси: А какво ти говори?
К: Какво ми говори?… За кармата.
Деси: Добре, какво за нея?
К: Ами, това е: като отнемеш живот трябва да… трябва да ти се върне.
Деси: Добре. По какъв начин се връща?
Хм… сега логичното би било с този диабет, но едва ли, хаха.
Деси: Питай дали това е?
К: Това ли е с което ми се връща? Не, по-скоро те са си ме убили – тези, които са ме хванали.
Деси: Добре.
К : Значи не ми се връща с това, ми се струва…
Деси: Добре.
К: Да…
Деси: Има ли някоя душа от този живот, която е важна за настоящия ти живот?
К: Явно шаманът.
Деси: Добре. Познаваш ли тази душа?
К: А! Да.
Деси: Кой е?
К: С.
Деси: Добре.
К: Но това е защото в този живот ми прилича на индианец, хаха. Затова, може би…
Деси: Чудесно! Какво имате да си оправяте със С. във взаимоотношенията?
К: Да си оправяме? С. не го познавам отдавна, по-отскоро. И… и той ми е помогнал тогава.
Деси: Мхм.
К: О, има нещо с панкреаса и бъбрека там!… Защото те правят връзка. Примерно в момента ги чувствам като дъга от едното към другото.
Деси: Мм?
К: Да. Може да попитам Иван…
Деси: Добре, питай го.
К: Иван, каква е връзката с диабета и този живот? Хм, това, което ми идва е да съм убила и детето на този човек. Обаче… някак си, като съм в този живот там, не чувствам вина. В смисъл…
Деси: Може, да. Възможно е да не чувстваш вина.
К: А и плюс това диабетът не е чак толкова голямо наказание за такива убийства. Би трябвало да е по-голямо наказанието. Освен, че ме убиха така доста брутално – с брадвички ми се струва…
Деси: Мм?
К: Има нещо преди да са ме… в смисъл преди да ме хванат и да ме убият, има разговор с този шаман.
Деси: Така, какво си говорите?
К: Не знам… Който е с пера и е доста по-слабичък от С. в този живот.
Деси: Да, може.
К: Хаха, да… Ооо! А май съм уцелила…
Деси: Какво е?
К: Не знам какво ми говори.
Деси: Защо? На друг език или?
К: Не. Аз не го чувам като думи.
Деси: Аха. Като информация, да.
К: Да. Като информация… като информация има общо с диабета. Защото се активират органите и ми става меко. В смисъл, все едно съм на прав път и все едно Иван ми пуска мекото, когато съм на прав път. Иване, така ли е? … Ох, това е много готино!
Деси: Кое?
К: Ами това… всъщност всички ли усещат така повече като енергия около тях нещата… Дали човек като е в таково състояние усеща като слой енергия върху него, която се мени?
Деси: Зависи доколко сетивен е човекът.
К: Мхм, добре.
Деси: Добре. А може ли първата мисъл, образ или усещане да отговорят на следващия ми въпрос: за какво си говорите с шамана?
К: За слънцето.
Деси: Добре. Какво за слънцето? … Дава ли ти се като информация?
К: Не.
Деси: Добре, как това е свързано със заболяването?
К: Ами, не знам. Усещането отиде в яйчници сега като казах „Слънцето“.
Деси: Добре… Какво трябва да си спомниш във връзка с яйчниците и това усещане?
К: Жена – индианка.
Деси: Добре. Това кога е? Друг живот ли е?
К: Не, същият е.
Деси: Същият е, добре. Коя е тази жена?
К: Така си мисля… Ами, изглежда е моята!
Деси: Добре. И какво се случва с нея?
К: Ами, аз засега виждам гръб и като… все едно тя си гледа хоризонта, аз съм така, по-далеч. …Хм… чудех се защо яйчниците ме болят и си мислех, че не мога да имам деца там.
Деси: Но ти не си ли мъж там?
К: А аз не съм жена… тя е жената. Да, може би тя не може да има деца.
Деси: Добре, това друг живот ли е?
К: Ууу, не знам. Защото този мъж с червено я вижда… Или аз се виждам… Да не би да бъркам двете?
Деси: Ако това си ти, накарай я да вдигне ръка.
К: Така като кажеш и веднага вдигат ръце, хаха! Не е редно това, хахахаха! О, нее… Първо си мислех, че е някой друуг!
Деси: Защо теб да те болят?
К: Ами, не знам. Защото усещам нейната болка, а пък може… де да знам.
Деси: Добре. И какво се случва в този живот?
К: Е не може два живота в индианската ера!
Деси: Защо? Какво пречи?
К: Де да знам… Много „Покахонтас“! Хаха!
Деси: Добре. Какво се случва с тази жена?
К: Ами, тя си е сама и си гледаше слънцето. Сега сигурно защото казахме „слънце“.
Деси: Добре, какво има нужда да си спомни тази жена за слънцето?
К: Не, както казах не може да има деца и тя просто си тъгуваше там, на слънцето. На залеза… всъщност се радваше на каквото има.
Деси: Мхм.
К: Но така си стои. Ама моите не се движат много – моите видения. Просто така си стоят като стоп кадъри както каза ти.
Деси: Добре… мхм.
К: Как не може да има деца, а сега пък дойдоха деца? Това е много странно. Защото сега като казах „Не може да се движи“ и отидоха в… селото… където има палатки.
Деси: Добре.
К: И си носи едното чаве на ръката. В смисъл, да… И пак е момче!
Деси: Хаха.
К: Ммм?
Деси: Какво?
К: Така като… направо съм подозрителна! … Да…
Деси: Добре. Какво…
К: Ох! Иван може да се появи сега!
Деси: Добре. Да се появи. Какво ще ни покаже?
К: Поне аз го виждам такъв в бяло – прозрачен, само че с бели очертания. А не е като ангел, а по-скоро е като магьосника от Властелина на пръстените.
Деси: О, чудесно!
К: Малко по-така е той… Иванее! Добре.
Деси: Значи се появи все пак в образ.
К: Ами, да, защото той… аз така си мисля, че е той, защото тотално не се връзва с обстановката.
Деси: Мхм, мхм! Добре. Какво е добре да си спомниш от този минал живот още?
К: Хм… Иване, ще е добре да ми говориш с думи… Може ли?… Хм, няма. Преди ми помагаше нещо Иван в онзи живот, ама защо в онзи живот? Той може ли да ми е помагал в други животи?
Деси: Да, разбира се. Добре. Какво е важно за теб от този минал живот?
К: Важното е нещото с панкреаса.
Деси: Добре, как можеш да трансформираш болестта?
К: Хм, върна се моят човек с червеното и къдравата коса. Така: как мога да трансформирам болестта?
Деси: Попитай него ако искаш.
К: Те не говорят моите.
Деси: Може, може… Добре. Духовният водеач можеш да питаш.
К: Да, ама и той не ми говори, нали го помолих.
Деси: Мхм…
К: Добре, нека да попитам моят пич.
Деси: Добре.
К: Сега светлината си го взе!
Деси: Кого?
К: Този с червеното!
Деси: Така, добре.
К: И го отнесе в небето. Така, много бърз… много бързо си го отнесе, да.
Деси: И защо направи това?
К: Ами, не знам. Да го последвам?
Деси: Добре, последвай го.
К: Може пък да отиваме там, където да видим следващия живот…
Деси: Къде отивате?
К: В пространството.
Деси: Добре. От тези двата живота, които видя отново можеш да видиш как към теб се приближава слънчице… и да дадеш на слънчицето всичко, което не ти е нужно вече като усещане и емоция. Можеш да го изчистиш и преобразуваш. Усети как те изпълват светлина и покой. Можеш да усетиш или да видиш как при теб застава Арх. Рафаил, който отговаря за лечението. Той ти подава ключ от светлина, с който можеш да отключиш тези, загнедздили се в теб програми, които отговарят за болестите. Този ключ… можеш да го завъртиш и да стартираш благотворни промени в тези програми. Ако усетиш, че моментът е дошъл.
К: Да, стартирах.
Деси: Добре. Усети новото чувство как се влива в тялото ти… в тези органи и части на тялото ти, в които има нужда… И когато си готова можеш да кажеш.
К : Окей.
Деси: Добре. Това ли е всичко, което беше добре да видим за днес?
К: Ами, да. Това е.
Деси: Добре, когато си готова можеш да кажеш засега „чао“ на Иван.
К: Чао, Иван.
Деси: И…, напомнят ми, носиш някакъв подарък за него. Какъв е той?
К: За Иван?
Деси: Да.
К: Да видим какъв подарък нося… Бинокъл!
Деси: Добре.
К: Хахахаха!
Деси: Можеш да му го дадеш този бинокъл.
К: Давам му го – той е много светъл този бинокъл.
Деси: О, добре. Какво символизира?
К: Наблюдение. Да ме държи под око.
Деси: Хахаха, чудесно! Добре.
Следва извеждане от регресия.