С. дойде при мен от любопитство. Искаше да види някой свой минал живот. Той за първи път преживяваше регресия и изобщо – водена медитация. В момента, в който го въведох в регресията, от отсрещната страна на стената, разделяща моето студио от съседния офис, за мой моментен ужас започна да звучи силно стържене и пробиване, което продължи до самия край на сеанса ми със С. За първи път в живота си провеждах регресия под звуците на бормашина и за мое най-голямо изумление  С. не само, че влезе доста дълбоко в регресия и получи информацията, която му бе нужна, но с него преживях и едно от най-интересните си и емоционално наситени пътувания до момента! Впечатли ме, в хода на неговия разказ, начинът, по който местата, персонажите и сюжетите се променяха постоянно. Променяше се и чувството – то обхващаше целия спектър между напрегнато очакване и мрачна неизвестност и пълно спокойствие, радост и безгрижие. Процесът протичаше ту наистина сюреалистично, ту съвсем естествено и делнично. С. получи няколко много ценни и съвсем простички послания от всичко, което изпита. А за мен имаше много лекота и радост в това за пореден път да усетя през неговите спомени и преживявания, че нещата са съвсем прости.  И колкото по-прости са нещата, толкова по-истински са и повече радост, наслада и спокойствие носят.

След въвеждане в регресия:

С: Има доста влечуги.

Деси: Ммм… добре. Какви са те като видове?

С: Не знам… Знам, че са уникални. Едното прилича на нещо като… рог… има на главата си нещо като рогче и много странно изглежда. Но аз съм въодушевен от него.

Деси: Така…

С: Има крокодил.

Деси: Добре.

С: Има и разни други… хамелеончета и… Общо-взето, това е което виждам в момента.

Деси: Мхм.

С: Има и други животни, но единственото, което си промени формата на това влечуго е … мисля, че беше енот.

Деси: Енот? Интересно!

С: Да и… имаше стрелки… стрелки някакви имаше.

Деси: Какво означават тези стрелки?

С: Оказващи, може би, пътя.

Деси: Добре.

С: Виждам и една роза.

Деси: А ти как изглеждаш? Можеш ли да се видиш?

С: Обикновено – пътник. С шапка… имам кафява шапка.

Деси: Аха…

С: Джинси със сигурност… И сега се появи друг образ.

Деси: Така ли? Какъв е той?

С: Ами на жена със същите дрехи, но вече… кара нещо като колело от цирка.

Деси: (недочула) А? Колело със свирка?

С: Не, не, колело от цирка… с една гума.

Деси: Ааа, цирково колело!

С: Да и… първоначално беше с джинси и с шапка, а след това… като не разпознах колелото и смени униформата си със старата униформа, която е на цирков артист…

Деси: А познаваш ли тази жена в настоящия си живот? Можеш ли да я видиш?

С: Ммм, не. Лицето не мога да го видя.

Деси: Очите й ако виждаш?

С: Ами, само отстрани.

Деси: Мхм.

С: Косата й е сплетена. Има много грим и гримът пречи на видимостта.

Деси: Ааа? А косата й каква е?

С: Черна. Сплетена с плитки и с това, което щрака да държи… фиба.

Деси: А как се чувстваш като виждаш тази жена?

С: Приятно, весело… Общо-взето приятно и весело, това са основните характеристики.

Деси: А тя какво прави там?

С: Амии… общо-взето… освен да кара колелото и говори с останалите хора около ринга – тези, които са изпълнителите. Иии… обръща внимание на животните.

Деси: Какви са животните? Тези, влечугите?

С: Не – на кученцата, на енота, но там няма влечуги.

Деси: Аха. А лицата на хората можеш ли да ги видиш?

С: По-скоро за малко и само на някои.

Деси: Разпознаваш ли нечие лице… и очи по-скоро…?

С: Да, загледал съм се в няколко персонажи. Сякаш са семейно… семейна част.

Деси: Семейство ги усещаш, така ли?

С: Да.

Деси: Какви са тези хора, които са ти като семейство?

С: Едно дете, майка и баща. Бащата – застарял,  майката не изглежда така и… детето е мъничко… И изведнъж започнах да чувствам ръцете си ужасно големи.

Деси: Така ли?

С: Също и краката, да.

Деси: Да, случва се понякога такова чувство.

С: Ръцете ми са като на културист.

Деси: Да, а какво усещаш към тези хора… семейството?

С: Близост.

Деси: А себе си как виждаш там?

С: Само през моите очи.

Деси: Има ли някаква огледална повърхност в която да се видиш отстрани?

С: Мисля, че има огледало, но не съм отишъл при него.

Деси: Аха. Можеш ли да отидеш до него и да се видиш как изглеждаш?

С: Все още гледам ръцете си и краката си и се чудя какво става. Усещам ги наистина огромни! И гледам си краката, но те са стандартни за ходилата ми…

Деси: Аха. Може би усещаш тялото на С. с големи крака и ръце?

С: Да, общо-взето. Изглежда странно… Но не мога да видя ясно лицето си.

Деси: Добре. На колко години си?

С: Малко по-възрастен от момичето, което преди малко видях.

Деси: Аха, а тя на около колко е?

С: Не знам.

Деси: Горе-долу?

С: Знам, че е млада, но не е новачка и всички я познават добре. Но не знам на колко е. Знам, че изглежда симпатична и виждам светлина около нея.

Деси: А какви сте си вие помежду си?

С: Колеги.

Деси: Колеги, добре… Годината коя е?

С: Бих казал 1878-ма.

Деси: С какви дрехи сте облечени?

С: Циркови. Мениджърът има шапка. Другите са с малко по-старовремски дрехи, но не чак толкова далечни.

Деси: Добре. Страната коя е?

С: Не знам.

Деси: Ориентировъчно?

С: Бих казал Германия, но също така може да е Франция. Това е, което ми се струва.

Деси: Добре, пусни се напред, същия ден на вечеря. Какво правиш?

С: В момента съм на масата със същото това семейство. Излежавам се на масата. Тъкмо чинията е пред мен. И се излежавам, просто чакам да донесат…

Деси: Ти си легнал до масата?

С: Не, аз съм на масата и съм си поставил ръцете и ги гледам.

Деси: Ааа, върху масата!?

С: Все още имам тези огромни ръце и крака. Мисля, че живеем в къща. Странното, е че има още две допълнителни чинии…

Деси: За кого са те?

С: Не знам. Едната всъщност май е за една баба, която ще донесе храната, а другата не виждам за кого е. И виждам тези странни петна от тъмнина, която покрива… Вместо издигането да става и да виждам повече, тъмнината закрива цялостната картина. Т.е. издигам се, но виждам тъмнината, а не светлината.

Деси: Аха. Да, възможно е – такива разни усещания…

С: И преди съм имал това усещане – за гмуркане в тъмнината.  Което е… едновременно знам, че е важно да го направя, но ми се струва страшно.

Деси: Защо ти се струва страшно?

С: Ами… като бях по-малък ми се виждаше опасно. Земята губеше все повече и повече силата си и…, така де, имаше светлина, която тъмнината обливаше и някаква разлика между двете.

Деси: Мхм …

С: Но странното е, че при важните моменти от сегашния си живот виждах точно това нещо… или когато… от време на време, когато се концентрирах виждах тази тъмнина.

Деси: Аха.

С: В момента имам същото усещане, като не се бях замислял за него от много, много отдавна – поне от десетина години. Само да кажа – тъмнината ми изглежда набръчкана.

Деси: Интересно усещане.

С: Да, и знам, че всичко ще се нареди ако си поставя дланта върху нея и я изправя.

Деси: Ха-ха!

С: Но не мога да го направя, защото съм малък. Тя е огромна.

Деси: Тъмнината?

С: Ами да, аз се мокря в нея. Твърде …

Деси: Невъзможно ти е да го направиш, така ли?

С: Не, мога да го направя, но само на малка част от тъмнината.

Деси: Аха.

С: И я изправям като с ютия.

Деси: Ха-ха, колко хубаво!

С: Но не мога аз цялата.

Деси: Можеш да запазиш това усещане, можеш дори да викаш у себе си тази визуализация, когато получаваш това усещане за тъмнина.

С: Да, само за важни събития.

Деси: Да, можеш.

С: Общо-взето… но обикновено в първия момент се стряскам от тъмнината и след това започвам да разсъждавам. Едно време бях… като по-мъничък получавах такива моменти на отдалечаване от персонажа. Т.е. гледах през моите очи, но всичко в стаята, включително и баща ми, майка ми… всеки в стаята се отдалечаваше с километри… за 5-6 секунди, нещо такова, но ги усещах като минута-две.

Деси: Аха. А ти виждаше ли се отстрани?

С: Не, само се отдалечавах.

Деси: Само се отдалечаваше…

С: Максимално много.

Деси: Какво беше чувството?

С: Не мога да си спомня добре. Знаех, че е странно, но нещо по-конкретно… може би уплаха от нещо… или привързаност.   Знаех, че не трябва да се случва така, но се случваше.

Деси: Първата мисъл, образ или усещане нека отговорят на следващия ми въпрос: защо се случваше така?

С: Не знам. Калинка.

Деси: Калинка?

С: Да.

Деси: Ха-ха! Какво за калинката?

С: Ами не знам, видях я в една татуировка и понеже, в смисъл, усещане: привързаност – калинка, ама какво означава, не знам…

Деси: Добре.

С: И всъщност я видях като татуировка, което е странно.

Деси: Мхм. Това някакъв спомен ли е?

С: Мисля, че не. Не съм виждал калинка на татуировки.

Деси: Не си виждал, добре.

С: И то с такива внушителни размери – цялото рамо на човека е покрито в… всъщност е тази калинка. И има потник.

Деси: А виждаш ли самия човек?

С: Не, само тази част от рамото му.

Деси: Мхм… интересно.

С: Може би ако се загледам има брада.

Деси: Да…

С: Нормална коса… Ухото му мисля, че е чисто, макар, че си го представях с три обеци, даже четири. И с къса коса е. И облечен с официален панталон. Има брада, която е голяма, като на козел едва ли не. Очите му са… целенасочени… нормални, целенасочени… и челото му е леко сбръчкано.

Деси: На каква възраст е този мъж?

С: По-голям от мен, но не знам с колко. Изглежда внушително. Все едно трябва да спазвам някакъв ред и дисциплина около него.

Деси: Аха. А познаваш ли го? Очите…?

С: Ммм, не. Има работа и гледа нанякъде другаде.

Деси: Аха. Как се казва този мъж?

С: Не знам.

Деси: Не знаеш, добре. Иска ли той да ти каже нещо?

С: Не. Стои до мен, но гледа сякаш има някаква много по-важна работа. Гледа някак си уплашено за нещо.

Деси: За какво се е уплашил?

С: Не знам. Все още гледа в далечината. Сякаш всеки момент ще гръмне нещо наблизо. Общо-взето това е, което виждам от въпросния човек с калинката. Така де, картината се промени и сега му виждам гърба. Казва ми да отивам назад и той тръгна напред.

Деси: Добре. Значи отиваме назад в такъв случай? Какво има назад?

С: Не знам. Не съм се обърнал. Все още гледам към него.

Деси: Добре. Искаш ли да се обърнеш?

С: Не.

Деси: Защо?

С: Не знам.

Деси: Добре, а какво искаш да направиш?

С: Да остана така. Той тръгна напред… и след това изчезна.

Деси: Добре.

С: Мисля, че ме дърпат назад обаче.

Деси: Добре. Искаш ли да видиш все пак какво има назад?

С: Не.

Деси: Добре. А къде искаш да отидеш?

С: Ммм… не съм сигурен.

Деси: Нека чувството те води.

С: Чувството ми е да остана така, както съм.

Деси: Добре. Ако искаш остани така, както си… Как се усещаш там?

С: Ами, все още ме теглят назад.

Деси: Ммм, ха-ха! А кои са те?

С: Ами, не знам. Усещам две ръце, които са ми хванали раменете и ме дърпат.

Деси: Аха. Усещаш ли напрежение от това или не?

С: Не съвсем… Влизам в някаква кола, която е стар модел – като Москвич или нещо от този сорт.

Деси: Добре и какво се случва?

С: Ааа, не Москвич, а Трабантче, ама от най-най старите. Или преди Трабантчето имаше…, не не е Трабантче, ами… Костенурка!

Деси: Костенурка, да, и аз това си мислех точно.

С: Чисто нова е, изглежда бляскава.

Деси: Какъв цвят е?

С: Черна.

Деси: Йее, яко.

С: С… изглежда много приятна: излъскана отвсякъде и т.н., като извадена от завода.

Деси: Тя в движение ли е или е спряла?

С: Спряла е до някакво магазинче.

Деси: Кара ли я някой?

С: Не. Има и лампа близо до нея. Свети.

Деси: Аха. Нощ ли е?

С: Лампата свети, ама е зазоряване.

Деси: Добре. А ти къде си?

С: Все още ме дърпат.

Деси: Все още те дърпат назад… Виждаш ли се?

С: Не. Оглеждам се из атмосферата.

Деси: Добре. Коя е годината?

С: Не знам.

Деси: А какво правиш ти там?

С: И това не знам.

Деси: Добре. А какво знаеш?

С: Само, че човекът с калинката ме заведе там. И сега той отиде нанякъде, а аз… мен ме дърпат назад.

Деси: Мхм.

С: И трябва явно да ходя някъде.

Деси: Добре. Искаш ли да видиш все пак къде трябва да ходиш?

С: Не съвсем.

Деси: Добре. Ха-ха-ха!

С: Оглеждам се наоколо сякаш да разгледам. Но виждам само… доста интересни неща като магазинчета и… сградите са доста порутени и… има някакъв спор на военни в близост.

Деси: Спор?

С: Да, двама с дълги униформи – шлифери, с военни шапки. Спорят за нещо.

Деси: За какво спорят, имаш ли представа?

С: Не. В далечината са. Викат си един на друг.

Деси: Аха. И ти какво правиш?

С: Все още ме дърпат назад.

Деси: Аха.

С: Единственото, което виждам, е че те са със сиви шлифери. Тези, които ме дърпат са с черни ръкави.

Деси: Ааа, а виждаш ли ги целите или само ръкавите?

С: Само ръкави, да.

Деси: Мхм. А себе си виждаш ли?

С: Не, само обувките.

Деси: А как изглеждат те?

С: Кафяви като… странно кафяви. В смисъл, нормални обувки.

Деси: Ааа?

С: Всички имат такива като че ли. Общо-взето това е.

Деси: Добре.

С: Опитвам се да се върна, обаче понеже все още ме дърпат и се страхуват, че ще избягам не ми се получава много-много…

Деси: Аха. А защо те е страх да се върнеш?

С: А, не. Аз искам да се върна или поне исках допреди малко. Сега вече не жалая. Искам да разгледам напред.

Деси: Добре. Ходи накъдето искаш.

С: Не мога. Просто той минава по улицата и тези ръце все още го дърпат до някъде, но отиваме назад – не ходим напред.

Деси: Питай ги защо те дърпат.

С: За да не се върна към човека с калинката.

Деси: А защо?

С: Не знам… Общо взето все още се мърдам насам-натам, но… Сега шлиферите станаха четири – успях да се обърна и шапките също… изглежда като военна униформа но с… напълно различна от двамата спорещи. С черни шапки, общо взето черни костюми.

Деси: А виждаш ли лица?

С: Не… стандартни военни лица.

Деси: Добре, ха-ха!

С: Без много… съответно единият има брада, а другият – мустаци и брада – прошарени.

Деси: Мхм.

С: Само че единият носи шапка – не-военна. Прилича но военна униформа, но сякаш е свещеник или… коза.

Деси: Ха-ха-ха!! Интересно, или свещеник или коза…

С: Да… такава шапка, която е дълга… като сламена шапа, но тази в случая е дълга…

Деси: И какво искат от теб тези хора?

С: Да ходим някъде, но не разбрах накъде. Зад мен има доста хора и продължаваме смело напред.

Деси: Добре. Можеш да ги питаш къде искат да те водят. Ако желаят да споделят…

С: Мисля, че и те не знаят.

Деси: А?

С: Така де… свещеникът разговаря с другия човек, но така и не слушам за какво си говорят. Свещеникът изглежда съвсем спокоен и… сякаш всичко ще бъде наред.

Деси: Мхм.

С: Докато другият човек също казва някакви неща с нормално изражение. Без издаване на емоции някакви – нито добри, нито лоши… Двамата войници спряха да спорят и минаха към работа. А тя е да обикалят нанякъде. Просто си стоят сега мирни и тихи и козируват на някой в близост.

Деси: Виждаш ли на кого козируват?

С: Не.

Деси: Добре.

С: Ние продължаваме напред и така… Изглежда дълга, дълга опашка… Мисля, че там ще сме мнооого време…

Деси: Ха-ха-ха! Ами, ако не решиш да тръгнеш в някаква посока…

С: Не искам. Чувствам се окей.

Деси: Добре. А искаш ли да видим какво се случва в цирка всъщност?

С: Добре… С цирка… общо взето… тренировки.

Деси: Добре. А какво точно правиш ти?

С: Не съм сигурен. Казват ми просто да стоя и да се оглеждам, да вдигам някакви леки работи и толкова.

Деси: Аха, добре…

С: Сякаш помагам.

Деси: Помагаш…, а излизаш ли на сцената?

С: Да, обаче няма никой. Т.е. всички са на сцената от екипа и всеки прави нещо, но няма публика. Подготвяме се.

Деси: А как се казваш?

С: Станчо мисля че… Или поне това име ми изскочи.

Деси: Добре.

С: Русев… може би… като фамилия ми изскочи това, но дали е така е относително.

Деси: Да… добре.

С: Общо взето там съм, помагам. Мисля, че ме е грижа и за животните, понеже ги гледам с наслада. Но в момента няма животни, защото всички работят нещо…

Деси: Аха…

С: Освен слончетата, които преминават насам-натам. Но те са по-малки. Явно сега се обучават. Има и коне. Това е хубавото. Защото конете са доста красиви и бели – всъщност единият. Другите два са кафяви и не са толкова красиви… Приятно ми е там общо взето, в цирка. Нямам някакви опасения, които да изпитвам в момента… и нещата са добри. Всички са щастливи като че ли. Тъмнината я няма. Няма нещо, което да ме натъжава.

Деси: А коя е най-важната за теб случка от този живот? Можеш ли да се пренесеш на нея сега?

С: Честно казано… изникна ми някакво нещастно събитие.

Деси: А?

С: Черни очи… скелет… и погребение общо взето.

Деси: Кого погребват?

С: Не знам, някой важен. Вече съм по-стар.

Деси: Мхм. Как си свързан с този човек?

С: Духовно. Важен е за мен. Но не знам колко все още…

Деси: Мъж или жена?

С: Мисля, че е баща ми.

Деси: Баща ти… Ако се пуснеш назад можеш ли да го видиш този човек, който е баща ти?

С: Ами да, той беше на семейната вечеря. Има и снимки в къщата с него. И е нещо нормално…

Деси: С какво е важна за теб тази случка?

С: Не съм сигурен дали това, че… може би трябва да погледна на света другояче…

Деси: Как си гледал дотогава?

С: Ами, спокойно – винаги има на кого да разчиташ, винаги ти си по-младият и ако стане нещо ще обвинят по-старшия… Така де… още един, който да мисли за цялото семейство. А сега ти си отговорен и трябва да гледаш на нещата по по-строг и по-нефантазьорски начин.

Деси: Аха.

С: Така де… Имам разни опасения, докато съм на това място – че може и да не се справя толкова добре, но някак си не съм тъжен, защото разбирам, че това е част от процеса.

Деси: Естественият ход на нещата…

С: Да.

Деси: Да… И след смъртта на баща ти тогава как продължава животът ти?

С: По същия начин общо взето. Сега съм малко по-тъжен.

Деси: Мхм.

С: Поради това, че просто не е… един член на семейството по-малко…

Деси: А какво е посланието от тази случка към твоя сегашен живот?

С: Че може би трябва да се наслаждавам на моментите докато се случват.

Деси: Добре.

С: Така де, колкото повече седиш в нещата, толкова повече им се наслаждаваш, докато ги има. Макар, че вече го знам това.

Деси: Да. Има ли в този живот някоя душа от сегашния ти живот?

С: Не съм сигурен… Някак си усещам… като го каза това и усетих някакъв колега от екипа – около него се обля в светлина, но не го виждам достатъчно добре, за да… може би е наблизо.

Деси: А можеш ли да го почувстваш този човек като излъчване?

С: Да, приятелско настроение излъчва. Настройката… приятен човек. Става за приятел.

Деси: Мхм. Напомня ли ти на някого това излъчване?

С: Да, обаче… Може би на Г.

Деси: Твой приятел?

С: Да, защото е благоразумен, умен е, доста често ми се кара за съжаление, макар, че в онзи живот аз съм доста по-огромен от него.

Деси: Така ли?

С: Да. И… така… ценя го!

Деси: Цениш го. И защо ти се кара?

С: Не знам, направил съм глупост пак.

Деси: Ааа, в онзи живот!?

С: Да, в онзи. А сега общо взето, защото си правя глупости.

Деси: Ха-ха-ха, добре!

С: Мисля, че той ми е някакъв шеф, но не знам какъв точно.  Не го чувствам като шеф. Може би той е заместник-шеф на цирка или нещо от тоя сорт.

Деси: Аха. Какъв е урокът за този живот от вашите взаимоотношения от онзи минал живот?

С: Че така или иначе всичко ще си е постарому и веселието не трябва да свършва… макар, че ми се карат. И така… това чувствам като урок.

Деси: Супер! Ха-ха! А онова момиче, което видяхме първо – дали е в живота ти в момента?

С: Не съм сигурен. Като каза дали има някого от миналия живот и той някак си ми се… малко светлинка.

Деси: Да, попада под светлината на прожекторите.

С: Докато момичето с многото плътна светлина не я усетих.

Деси: Не я усети, добре. Има ли още някоя случка от този живот, която искаш да видиш?

С: Мисля, че не. Всичко е общо взето нормално и приятно.

Деси: Добре. А какъв е урокът от този минал живот за настоящия ти живот?

С: Мммм….

Деси: Ако има едно послание от този минал живот към настоящия ти, какво би било то?

С: Че може би трябва да се храня по-здравословно.

Деси: Добре.

С: Или че щастието, ако го търсиш го намираш – дори в най-малките неща. Но така или иначе вече това го знам, така че не е много урок.

Деси: Прилагаш ли го?

С: Да. Реално няма нещо, което да се сещам на пръв поглед освен за здравословния начин на живот.

Деси: Добре. А как можеш да преминеш към по-здравословен ритъм на живот?

С: С повече тренировки, ако не друго.

Деси: Добре.

С: Понеже сега виждам, че тогава храната ми пак е била толкова пълна…

Деси: Толкова…?

С: Толкова пълна чинията…

Деси: Аха!

С: … но не виждам сладки неща. Виждам упражнения.

Деси: Аха, аха…

С: Но не виждам нещо некачествено.

Деси: Има ли още нещо, което е добре да видиш?

С: Не съм сигурен…. нещо на пръв поглед, което ми изплува в очите… виждам някаква река… по-скоро язовир. Плувам в него – харесва ми да плувам. И тогава и сега все още обичам да плувам.

Деси: Добре.

С: Иии… сам съм, което е странно. Но се успокоявам поради някаква причина… Плувам си безгрижно, нищо че водата става за пиене, понеже е чиста, но съответно съм в нарушение и го знам. Но пак съм си безгрежен, въпреки, че реално е забранено.

Деси: Аха, какво е посланието от тази случка?

С: Ами, да спазвам повече правилата, макар че… но аз знам, че ги нарушавам.

Деси: Чии правила?

С: Ами, природните: водата става за пиене – не се къпи в нея!

Деси: Да, разбирам те…

С: Така де…

Деси: Ха-ха!

С: И това е което… от тази случка. Взех си дрехите и продължих напред – нанякъде през гората.

Деси: Добре. Има ли нещо, което е добре да видиш преди края на нашето пътуване днес?

С: Не съм сигурен. Виждам много форми, но те са… Виждам малка гепардска глава – като на синджирче…

Деси: Ооо!?

С: Но не знам на кого е и какво представлява. Знам, че е на гепард но… хм… Като духче е този гепард.

Деси: Като духче?

С: Да, появи се като духче и се превърна в тази фигурка – на малка гепардска глава.

Деси: Ахааа.

С: Като метална…

Деси: Това някакъв амулет ли е?

С: Да, прилича на амулетче.

Деси: Добре. За какво ти служи?

С: Не знам. Дрънкам си с него…

Деси: Дрънкаш си, добре…

С: Само че то е странно, защото има някаква вещица – то е закачено към частта на вещицата – вещерска глава с… само че тя има и коса и е захапала тази … ключодържателя на гепарската глава…

Деси: Т.е. амулет – глава на вещица, захапала гепардска глава?

С: Да, само че отгоре гепардчето има… съответно има дупчица или нещо от този сорт и след това има кръгче за ключове и главата на вещицата е захапала това за ключовете и то държи фактически главата на гепарда.

Деси: Аха, ясно!

С: Само че гепардът – той няма козина, докато вещицата има коса – приятна, пухкава…

Деси: Ясно. Защо ги виждаш?

С: Нямам идея.

Деси: Добре.

С: Но ми изглеждат симпатични някак си… познати.

Деси: Познати…

С: Чувствам, че някак си този ключодържател или каквото е ми принадлежи.

Деси: Ааа?!

С: Не знам защо…

Деси: Какво отключва?

С: Има само един ключ на него, но не знам какво отключва.

Деси: Добре. Ами може би предстои да разбереш… Засега имай го, пази го в себе си и можеш да извикваш в съзнанието си представата за него, когато ти трябва. И с негова помощ можеш да отключваш своите спомени, когато ти потрябва нещо от килера.

С: Да, ще ми бъде интересно.

Следва извеждане от регресия.

С ползването на този сайт, Вие се съгласявате с употребата на бисквитки. повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close