С. дойде при мен от любопитство. Искаше да види някой свой минал живот. Той за първи път преживяваше регресия и изобщо – водена медитация. В момента, в който го въведох в регресията, от отсрещната страна на стената, разделяща моето студио от съседния офис, за мой моментен ужас започна да звучи силно стържене и пробиване, което продължи до самия край на сеанса ми със С. За първи път в живота си провеждах регресия под звуците на бормашина и за мое най-голямо изумление С. не само, че влезе доста дълбоко в регресия и получи информацията, която му бе нужна, но с него преживях и едно от най-интересните си и емоционално наситени пътувания до момента! Впечатли ме, в хода на неговия разказ, начинът, по който местата, персонажите и сюжетите се променяха постоянно. Променяше се и чувството – то обхващаше целия спектър между напрегнато очакване и мрачна неизвестност и пълно спокойствие, радост и безгрижие. Процесът протичаше ту наистина сюреалистично, ту съвсем естествено и делнично. С. получи няколко много ценни и съвсем простички послания от всичко, което изпита. А за мен имаше много лекота и радост в това за пореден път да усетя през неговите спомени и преживявания, че нещата са съвсем прости. И колкото по-прости са нещата, толкова по-истински са и повече радост, наслада и спокойствие носят.
След въвеждане в регресия:
С: Има доста влечуги.
Деси: Ммм… добре. Какви са те като видове?
С: Не знам… Знам, че са уникални. Едното прилича на нещо като… рог… има на главата си нещо като рогче и много странно изглежда. Но аз съм въодушевен от него.
Деси: Така…
С: Има крокодил.
Деси: Добре.
С: Има и разни други… хамелеончета и… Общо-взето, това е което виждам в момента.
Деси: Мхм.
С: Има и други животни, но единственото, което си промени формата на това влечуго е … мисля, че беше енот.
Деси: Енот? Интересно!
С: Да и… имаше стрелки… стрелки някакви имаше.
Деси: Какво означават тези стрелки?
С: Оказващи, може би, пътя.
Деси: Добре.
С: Виждам и една роза.
Деси: А ти как изглеждаш? Можеш ли да се видиш?
С: Обикновено – пътник. С шапка… имам кафява шапка.
Деси: Аха…
С: Джинси със сигурност… И сега се появи друг образ.
Деси: Така ли? Какъв е той?
С: Ами на жена със същите дрехи, но вече… кара нещо като колело от цирка.
Деси: (недочула) А? Колело със свирка?
С: Не, не, колело от цирка… с една гума.
Деси: Ааа, цирково колело!
С: Да и… първоначално беше с джинси и с шапка, а след това… като не разпознах колелото и смени униформата си със старата униформа, която е на цирков артист…
Деси: А познаваш ли тази жена в настоящия си живот? Можеш ли да я видиш?
С: Ммм, не. Лицето не мога да го видя.
Деси: Очите й ако виждаш?
С: Ами, само отстрани.
Деси: Мхм.
С: Косата й е сплетена. Има много грим и гримът пречи на видимостта.
Деси: Ааа? А косата й каква е?
С: Черна. Сплетена с плитки и с това, което щрака да държи… фиба.
Деси: А как се чувстваш като виждаш тази жена?
С: Приятно, весело… Общо-взето приятно и весело, това са основните характеристики.
Деси: А тя какво прави там?
С: Амии… общо-взето… освен да кара колелото и говори с останалите хора около ринга – тези, които са изпълнителите. Иии… обръща внимание на животните.
Деси: Какви са животните? Тези, влечугите?
С: Не – на кученцата, на енота, но там няма влечуги.
Деси: Аха. А лицата на хората можеш ли да ги видиш?
С: По-скоро за малко и само на някои.
Деси: Разпознаваш ли нечие лице… и очи по-скоро…?
С: Да, загледал съм се в няколко персонажи. Сякаш са семейно… семейна част.
Деси: Семейство ги усещаш, така ли?
С: Да.
Деси: Какви са тези хора, които са ти като семейство?
С: Едно дете, майка и баща. Бащата – застарял, майката не изглежда така и… детето е мъничко… И изведнъж започнах да чувствам ръцете си ужасно големи.
Деси: Така ли?
С: Също и краката, да.
Деси: Да, случва се понякога такова чувство.
С: Ръцете ми са като на културист.
Деси: Да, а какво усещаш към тези хора… семейството?
С: Близост.
Деси: А себе си как виждаш там?
С: Само през моите очи.
Деси: Има ли някаква огледална повърхност в която да се видиш отстрани?
С: Мисля, че има огледало, но не съм отишъл при него.
Деси: Аха. Можеш ли да отидеш до него и да се видиш как изглеждаш?
С: Все още гледам ръцете си и краката си и се чудя какво става. Усещам ги наистина огромни! И гледам си краката, но те са стандартни за ходилата ми…
Деси: Аха. Може би усещаш тялото на С. с големи крака и ръце?
С: Да, общо-взето. Изглежда странно… Но не мога да видя ясно лицето си.
Деси: Добре. На колко години си?
С: Малко по-възрастен от момичето, което преди малко видях.
Деси: Аха, а тя на около колко е?
С: Не знам.
Деси: Горе-долу?
С: Знам, че е млада, но не е новачка и всички я познават добре. Но не знам на колко е. Знам, че изглежда симпатична и виждам светлина около нея.
Деси: А какви сте си вие помежду си?
С: Колеги.
Деси: Колеги, добре… Годината коя е?
С: Бих казал 1878-ма.
Деси: С какви дрехи сте облечени?
С: Циркови. Мениджърът има шапка. Другите са с малко по-старовремски дрехи, но не чак толкова далечни.
Деси: Добре. Страната коя е?
С: Не знам.
Деси: Ориентировъчно?
С: Бих казал Германия, но също така може да е Франция. Това е, което ми се струва.
Деси: Добре, пусни се напред, същия ден на вечеря. Какво правиш?
С: В момента съм на масата със същото това семейство. Излежавам се на масата. Тъкмо чинията е пред мен. И се излежавам, просто чакам да донесат…
Деси: Ти си легнал до масата?
С: Не, аз съм на масата и съм си поставил ръцете и ги гледам.
Деси: Ааа, върху масата!?
С: Все още имам тези огромни ръце и крака. Мисля, че живеем в къща. Странното, е че има още две допълнителни чинии…
Деси: За кого са те?
С: Не знам. Едната всъщност май е за една баба, която ще донесе храната, а другата не виждам за кого е. И виждам тези странни петна от тъмнина, която покрива… Вместо издигането да става и да виждам повече, тъмнината закрива цялостната картина. Т.е. издигам се, но виждам тъмнината, а не светлината.
Деси: Аха. Да, възможно е – такива разни усещания…
С: И преди съм имал това усещане – за гмуркане в тъмнината. Което е… едновременно знам, че е важно да го направя, но ми се струва страшно.
Деси: Защо ти се струва страшно?
С: Ами… като бях по-малък ми се виждаше опасно. Земята губеше все повече и повече силата си и…, така де, имаше светлина, която тъмнината обливаше и някаква разлика между двете.
Деси: Мхм …
С: Но странното е, че при важните моменти от сегашния си живот виждах точно това нещо… или когато… от време на време, когато се концентрирах виждах тази тъмнина.
Деси: Аха.
С: В момента имам същото усещане, като не се бях замислял за него от много, много отдавна – поне от десетина години. Само да кажа – тъмнината ми изглежда набръчкана.
Деси: Интересно усещане.
С: Да, и знам, че всичко ще се нареди ако си поставя дланта върху нея и я изправя.
Деси: Ха-ха!
С: Но не мога да го направя, защото съм малък. Тя е огромна.
Деси: Тъмнината?
С: Ами да, аз се мокря в нея. Твърде …
Деси: Невъзможно ти е да го направиш, така ли?
С: Не, мога да го направя, но само на малка част от тъмнината.
Деси: Аха.
С: И я изправям като с ютия.
Деси: Ха-ха, колко хубаво!
С: Но не мога аз цялата.
Деси: Можеш да запазиш това усещане, можеш дори да викаш у себе си тази визуализация, когато получаваш това усещане за тъмнина.
С: Да, само за важни събития.
Деси: Да, можеш.
С: Общо-взето… но обикновено в първия момент се стряскам от тъмнината и след това започвам да разсъждавам. Едно време бях… като по-мъничък получавах такива моменти на отдалечаване от персонажа. Т.е. гледах през моите очи, но всичко в стаята, включително и баща ми, майка ми… всеки в стаята се отдалечаваше с километри… за 5-6 секунди, нещо такова, но ги усещах като минута-две.
Деси: Аха. А ти виждаше ли се отстрани?
С: Не, само се отдалечавах.
Деси: Само се отдалечаваше…
С: Максимално много.
Деси: Какво беше чувството?
С: Не мога да си спомня добре. Знаех, че е странно, но нещо по-конкретно… може би уплаха от нещо… или привързаност. Знаех, че не трябва да се случва така, но се случваше.
Деси: Първата мисъл, образ или усещане нека отговорят на следващия ми въпрос: защо се случваше така?
С: Не знам. Калинка.
Деси: Калинка?
С: Да.
Деси: Ха-ха! Какво за калинката?
С: Ами не знам, видях я в една татуировка и понеже, в смисъл, усещане: привързаност – калинка, ама какво означава, не знам…
Деси: Добре.
С: И всъщност я видях като татуировка, което е странно.
Деси: Мхм. Това някакъв спомен ли е?
С: Мисля, че не. Не съм виждал калинка на татуировки.
Деси: Не си виждал, добре.
С: И то с такива внушителни размери – цялото рамо на човека е покрито в… всъщност е тази калинка. И има потник.
Деси: А виждаш ли самия човек?
С: Не, само тази част от рамото му.
Деси: Мхм… интересно.
С: Може би ако се загледам има брада.
Деси: Да…
С: Нормална коса… Ухото му мисля, че е чисто, макар, че си го представях с три обеци, даже четири. И с къса коса е. И облечен с официален панталон. Има брада, която е голяма, като на козел едва ли не. Очите му са… целенасочени… нормални, целенасочени… и челото му е леко сбръчкано.
Деси: На каква възраст е този мъж?
С: По-голям от мен, но не знам с колко. Изглежда внушително. Все едно трябва да спазвам някакъв ред и дисциплина около него.
Деси: Аха. А познаваш ли го? Очите…?
С: Ммм, не. Има работа и гледа нанякъде другаде.
Деси: Аха. Как се казва този мъж?
С: Не знам.
Деси: Не знаеш, добре. Иска ли той да ти каже нещо?
С: Не. Стои до мен, но гледа сякаш има някаква много по-важна работа. Гледа някак си уплашено за нещо.
Деси: За какво се е уплашил?
С: Не знам. Все още гледа в далечината. Сякаш всеки момент ще гръмне нещо наблизо. Общо-взето това е, което виждам от въпросния човек с калинката. Така де, картината се промени и сега му виждам гърба. Казва ми да отивам назад и той тръгна напред.
Деси: Добре. Значи отиваме назад в такъв случай? Какво има назад?
С: Не знам. Не съм се обърнал. Все още гледам към него.
Деси: Добре. Искаш ли да се обърнеш?
С: Не.
Деси: Защо?
С: Не знам.
Деси: Добре, а какво искаш да направиш?
С: Да остана така. Той тръгна напред… и след това изчезна.
Деси: Добре.
С: Мисля, че ме дърпат назад обаче.
Деси: Добре. Искаш ли да видиш все пак какво има назад?
С: Не.
Деси: Добре. А къде искаш да отидеш?
С: Ммм… не съм сигурен.
Деси: Нека чувството те води.
С: Чувството ми е да остана така, както съм.
Деси: Добре. Ако искаш остани така, както си… Как се усещаш там?
С: Ами, все още ме теглят назад.
Деси: Ммм, ха-ха! А кои са те?
С: Ами, не знам. Усещам две ръце, които са ми хванали раменете и ме дърпат.
Деси: Аха. Усещаш ли напрежение от това или не?
С: Не съвсем… Влизам в някаква кола, която е стар модел – като Москвич или нещо от този сорт.
Деси: Добре и какво се случва?
С: Ааа, не Москвич, а Трабантче, ама от най-най старите. Или преди Трабантчето имаше…, не не е Трабантче, ами… Костенурка!
Деси: Костенурка, да, и аз това си мислех точно.
С: Чисто нова е, изглежда бляскава.
Деси: Какъв цвят е?
С: Черна.
Деси: Йее, яко.
С: С… изглежда много приятна: излъскана отвсякъде и т.н., като извадена от завода.
Деси: Тя в движение ли е или е спряла?
С: Спряла е до някакво магазинче.
Деси: Кара ли я някой?
С: Не. Има и лампа близо до нея. Свети.
Деси: Аха. Нощ ли е?
С: Лампата свети, ама е зазоряване.
Деси: Добре. А ти къде си?
С: Все още ме дърпат.
Деси: Все още те дърпат назад… Виждаш ли се?
С: Не. Оглеждам се из атмосферата.
Деси: Добре. Коя е годината?
С: Не знам.
Деси: А какво правиш ти там?
С: И това не знам.
Деси: Добре. А какво знаеш?
С: Само, че човекът с калинката ме заведе там. И сега той отиде нанякъде, а аз… мен ме дърпат назад.
Деси: Мхм.
С: И трябва явно да ходя някъде.
Деси: Добре. Искаш ли да видиш все пак къде трябва да ходиш?
С: Не съвсем.
Деси: Добре. Ха-ха-ха!
С: Оглеждам се наоколо сякаш да разгледам. Но виждам само… доста интересни неща като магазинчета и… сградите са доста порутени и… има някакъв спор на военни в близост.
Деси: Спор?
С: Да, двама с дълги униформи – шлифери, с военни шапки. Спорят за нещо.
Деси: За какво спорят, имаш ли представа?
С: Не. В далечината са. Викат си един на друг.
Деси: Аха. И ти какво правиш?
С: Все още ме дърпат назад.
Деси: Аха.
С: Единственото, което виждам, е че те са със сиви шлифери. Тези, които ме дърпат са с черни ръкави.
Деси: Ааа, а виждаш ли ги целите или само ръкавите?
С: Само ръкави, да.
Деси: Мхм. А себе си виждаш ли?
С: Не, само обувките.
Деси: А как изглеждат те?
С: Кафяви като… странно кафяви. В смисъл, нормални обувки.
Деси: Ааа?
С: Всички имат такива като че ли. Общо-взето това е.
Деси: Добре.
С: Опитвам се да се върна, обаче понеже все още ме дърпат и се страхуват, че ще избягам не ми се получава много-много…
Деси: Аха. А защо те е страх да се върнеш?
С: А, не. Аз искам да се върна или поне исках допреди малко. Сега вече не жалая. Искам да разгледам напред.
Деси: Добре. Ходи накъдето искаш.
С: Не мога. Просто той минава по улицата и тези ръце все още го дърпат до някъде, но отиваме назад – не ходим напред.
Деси: Питай ги защо те дърпат.
С: За да не се върна към човека с калинката.
Деси: А защо?
С: Не знам… Общо взето все още се мърдам насам-натам, но… Сега шлиферите станаха четири – успях да се обърна и шапките също… изглежда като военна униформа но с… напълно различна от двамата спорещи. С черни шапки, общо взето черни костюми.
Деси: А виждаш ли лица?
С: Не… стандартни военни лица.
Деси: Добре, ха-ха!
С: Без много… съответно единият има брада, а другият – мустаци и брада – прошарени.
Деси: Мхм.
С: Само че единият носи шапка – не-военна. Прилича но военна униформа, но сякаш е свещеник или… коза.
Деси: Ха-ха-ха!! Интересно, или свещеник или коза…
С: Да… такава шапка, която е дълга… като сламена шапа, но тази в случая е дълга…
Деси: И какво искат от теб тези хора?
С: Да ходим някъде, но не разбрах накъде. Зад мен има доста хора и продължаваме смело напред.
Деси: Добре. Можеш да ги питаш къде искат да те водят. Ако желаят да споделят…
С: Мисля, че и те не знаят.
Деси: А?
С: Така де… свещеникът разговаря с другия човек, но така и не слушам за какво си говорят. Свещеникът изглежда съвсем спокоен и… сякаш всичко ще бъде наред.
Деси: Мхм.
С: Докато другият човек също казва някакви неща с нормално изражение. Без издаване на емоции някакви – нито добри, нито лоши… Двамата войници спряха да спорят и минаха към работа. А тя е да обикалят нанякъде. Просто си стоят сега мирни и тихи и козируват на някой в близост.
Деси: Виждаш ли на кого козируват?
С: Не.
Деси: Добре.
С: Ние продължаваме напред и така… Изглежда дълга, дълга опашка… Мисля, че там ще сме мнооого време…
Деси: Ха-ха-ха! Ами, ако не решиш да тръгнеш в някаква посока…
С: Не искам. Чувствам се окей.
Деси: Добре. А искаш ли да видим какво се случва в цирка всъщност?
С: Добре… С цирка… общо взето… тренировки.
Деси: Добре. А какво точно правиш ти?
С: Не съм сигурен. Казват ми просто да стоя и да се оглеждам, да вдигам някакви леки работи и толкова.
Деси: Аха, добре…
С: Сякаш помагам.
Деси: Помагаш…, а излизаш ли на сцената?
С: Да, обаче няма никой. Т.е. всички са на сцената от екипа и всеки прави нещо, но няма публика. Подготвяме се.
Деси: А как се казваш?
С: Станчо мисля че… Или поне това име ми изскочи.
Деси: Добре.
С: Русев… може би… като фамилия ми изскочи това, но дали е така е относително.
Деси: Да… добре.
С: Общо взето там съм, помагам. Мисля, че ме е грижа и за животните, понеже ги гледам с наслада. Но в момента няма животни, защото всички работят нещо…
Деси: Аха…
С: Освен слончетата, които преминават насам-натам. Но те са по-малки. Явно сега се обучават. Има и коне. Това е хубавото. Защото конете са доста красиви и бели – всъщност единият. Другите два са кафяви и не са толкова красиви… Приятно ми е там общо взето, в цирка. Нямам някакви опасения, които да изпитвам в момента… и нещата са добри. Всички са щастливи като че ли. Тъмнината я няма. Няма нещо, което да ме натъжава.
Деси: А коя е най-важната за теб случка от този живот? Можеш ли да се пренесеш на нея сега?
С: Честно казано… изникна ми някакво нещастно събитие.
Деси: А?
С: Черни очи… скелет… и погребение общо взето.
Деси: Кого погребват?
С: Не знам, някой важен. Вече съм по-стар.
Деси: Мхм. Как си свързан с този човек?
С: Духовно. Важен е за мен. Но не знам колко все още…
Деси: Мъж или жена?
С: Мисля, че е баща ми.
Деси: Баща ти… Ако се пуснеш назад можеш ли да го видиш този човек, който е баща ти?
С: Ами да, той беше на семейната вечеря. Има и снимки в къщата с него. И е нещо нормално…
Деси: С какво е важна за теб тази случка?
С: Не съм сигурен дали това, че… може би трябва да погледна на света другояче…
Деси: Как си гледал дотогава?
С: Ами, спокойно – винаги има на кого да разчиташ, винаги ти си по-младият и ако стане нещо ще обвинят по-старшия… Така де… още един, който да мисли за цялото семейство. А сега ти си отговорен и трябва да гледаш на нещата по по-строг и по-нефантазьорски начин.
Деси: Аха.
С: Така де… Имам разни опасения, докато съм на това място – че може и да не се справя толкова добре, но някак си не съм тъжен, защото разбирам, че това е част от процеса.
Деси: Естественият ход на нещата…
С: Да.
Деси: Да… И след смъртта на баща ти тогава как продължава животът ти?
С: По същия начин общо взето. Сега съм малко по-тъжен.
Деси: Мхм.
С: Поради това, че просто не е… един член на семейството по-малко…
Деси: А какво е посланието от тази случка към твоя сегашен живот?
С: Че може би трябва да се наслаждавам на моментите докато се случват.
Деси: Добре.
С: Така де, колкото повече седиш в нещата, толкова повече им се наслаждаваш, докато ги има. Макар, че вече го знам това.
Деси: Да. Има ли в този живот някоя душа от сегашния ти живот?
С: Не съм сигурен… Някак си усещам… като го каза това и усетих някакъв колега от екипа – около него се обля в светлина, но не го виждам достатъчно добре, за да… може би е наблизо.
Деси: А можеш ли да го почувстваш този човек като излъчване?
С: Да, приятелско настроение излъчва. Настройката… приятен човек. Става за приятел.
Деси: Мхм. Напомня ли ти на някого това излъчване?
С: Да, обаче… Може би на Г.
Деси: Твой приятел?
С: Да, защото е благоразумен, умен е, доста често ми се кара за съжаление, макар, че в онзи живот аз съм доста по-огромен от него.
Деси: Така ли?
С: Да. И… така… ценя го!
Деси: Цениш го. И защо ти се кара?
С: Не знам, направил съм глупост пак.
Деси: Ааа, в онзи живот!?
С: Да, в онзи. А сега общо взето, защото си правя глупости.
Деси: Ха-ха-ха, добре!
С: Мисля, че той ми е някакъв шеф, но не знам какъв точно. Не го чувствам като шеф. Може би той е заместник-шеф на цирка или нещо от тоя сорт.
Деси: Аха. Какъв е урокът за този живот от вашите взаимоотношения от онзи минал живот?
С: Че така или иначе всичко ще си е постарому и веселието не трябва да свършва… макар, че ми се карат. И така… това чувствам като урок.
Деси: Супер! Ха-ха! А онова момиче, което видяхме първо – дали е в живота ти в момента?
С: Не съм сигурен. Като каза дали има някого от миналия живот и той някак си ми се… малко светлинка.
Деси: Да, попада под светлината на прожекторите.
С: Докато момичето с многото плътна светлина не я усетих.
Деси: Не я усети, добре. Има ли още някоя случка от този живот, която искаш да видиш?
С: Мисля, че не. Всичко е общо взето нормално и приятно.
Деси: Добре. А какъв е урокът от този минал живот за настоящия ти живот?
С: Мммм….
Деси: Ако има едно послание от този минал живот към настоящия ти, какво би било то?
С: Че може би трябва да се храня по-здравословно.
Деси: Добре.
С: Или че щастието, ако го търсиш го намираш – дори в най-малките неща. Но така или иначе вече това го знам, така че не е много урок.
Деси: Прилагаш ли го?
С: Да. Реално няма нещо, което да се сещам на пръв поглед освен за здравословния начин на живот.
Деси: Добре. А как можеш да преминеш към по-здравословен ритъм на живот?
С: С повече тренировки, ако не друго.
Деси: Добре.
С: Понеже сега виждам, че тогава храната ми пак е била толкова пълна…
Деси: Толкова…?
С: Толкова пълна чинията…
Деси: Аха!
С: … но не виждам сладки неща. Виждам упражнения.
Деси: Аха, аха…
С: Но не виждам нещо некачествено.
Деси: Има ли още нещо, което е добре да видиш?
С: Не съм сигурен…. нещо на пръв поглед, което ми изплува в очите… виждам някаква река… по-скоро язовир. Плувам в него – харесва ми да плувам. И тогава и сега все още обичам да плувам.
Деси: Добре.
С: Иии… сам съм, което е странно. Но се успокоявам поради някаква причина… Плувам си безгрижно, нищо че водата става за пиене, понеже е чиста, но съответно съм в нарушение и го знам. Но пак съм си безгрежен, въпреки, че реално е забранено.
Деси: Аха, какво е посланието от тази случка?
С: Ами, да спазвам повече правилата, макар че… но аз знам, че ги нарушавам.
Деси: Чии правила?
С: Ами, природните: водата става за пиене – не се къпи в нея!
Деси: Да, разбирам те…
С: Така де…
Деси: Ха-ха!
С: И това е което… от тази случка. Взех си дрехите и продължих напред – нанякъде през гората.
Деси: Добре. Има ли нещо, което е добре да видиш преди края на нашето пътуване днес?
С: Не съм сигурен. Виждам много форми, но те са… Виждам малка гепардска глава – като на синджирче…
Деси: Ооо!?
С: Но не знам на кого е и какво представлява. Знам, че е на гепард но… хм… Като духче е този гепард.
Деси: Като духче?
С: Да, появи се като духче и се превърна в тази фигурка – на малка гепардска глава.
Деси: Ахааа.
С: Като метална…
Деси: Това някакъв амулет ли е?
С: Да, прилича на амулетче.
Деси: Добре. За какво ти служи?
С: Не знам. Дрънкам си с него…
Деси: Дрънкаш си, добре…
С: Само че то е странно, защото има някаква вещица – то е закачено към частта на вещицата – вещерска глава с… само че тя има и коса и е захапала тази … ключодържателя на гепарската глава…
Деси: Т.е. амулет – глава на вещица, захапала гепардска глава?
С: Да, само че отгоре гепардчето има… съответно има дупчица или нещо от този сорт и след това има кръгче за ключове и главата на вещицата е захапала това за ключовете и то държи фактически главата на гепарда.
Деси: Аха, ясно!
С: Само че гепардът – той няма козина, докато вещицата има коса – приятна, пухкава…
Деси: Ясно. Защо ги виждаш?
С: Нямам идея.
Деси: Добре.
С: Но ми изглеждат симпатични някак си… познати.
Деси: Познати…
С: Чувствам, че някак си този ключодържател или каквото е ми принадлежи.
Деси: Ааа?!
С: Не знам защо…
Деси: Какво отключва?
С: Има само един ключ на него, но не знам какво отключва.
Деси: Добре. Ами може би предстои да разбереш… Засега имай го, пази го в себе си и можеш да извикваш в съзнанието си представата за него, когато ти трябва. И с негова помощ можеш да отключваш своите спомени, когато ти потрябва нещо от килера.
С: Да, ще ми бъде интересно.
Следва извеждане от регресия.