КЪЩА-МУЗЕЙ „ХРИСТО Г. ДАНОВ“ В ГРАД ПЛОВДИВ, 20 ФЕВРУАРИ 2025 Г.
В Пловдив, в къщата, в която между 1865 и 1911 г. е живял издателят Христо Г. Данов, наричан „българският Гутенберг“, може да се види единствената в страната музейна експозиция, посветена на българското книгоиздаване, неговото зараждане и история. Фондът на къщата-музей е съставен от близо 5 000 печатни издания – книги, учебници и учебни помагала, документи, лични вещи и снимки. Там са изложени едни от първите буквари, граматики, учебници по история, първата отпечатана във Виена през 1863 г. географска стенна карта, предназначена за българските училища.
В музея има стая, посветена на фамилията на Христо Г. Данов, с албуми с техни снимки и други лични вещи. Голяма част от издадените през Възраждането около 300 учебника по всички учебни предмети, формирали кръгозора на младото поколение, са дело на Данов и на Драган Манчов – и двамата видни общественици, живели в Пловдив, създатели на новото време, издатели, книжари, вестникари, учители и автори на учебници. Между 1869 и 1876 г. Данов издава „Летоструй“ – алманах с ценни информации за тогавашната епоха, а между 1899 и 1907 г. Драган Манчов издава в три тома първия български енциклопедичен речник – за да може да финансира издаването му, той продава къщата си! Появата на българската печатна книга е от съществено значение за създаването на българския книжовен език, а издадените първи учебници по история и география оказват принос към формирането на българската национална идентичност.
Печатницата на Христо Данов в Пловдив заработва от 1878 г. като голямо и модерно за времето си предприятие. В нея той издава и бележития за българската журналистика вестник „Марица“. В къщата-музей е поместена печатарска машина, т.нар. „Американка“, както и възстановена в старовремски вид книжарница с това, което се е предлагало на книжния пазар в зората на родното книгоиздаване. Влизайки през входната врата в централно разположения салон с украсен с дърворезба таван, с изрисувани по стените пейзажи, и водещ към три стаи отляво и отдясно, и у мен се надигна тържеството и размаха на онзи свободен възрожденски дух, пулсиращ в такта на машините, упойващ с мириса на мастило.
Този ден си мислех за хората, които носят новото, за визионерите с любопитство и отвореност към света, с воля и енергия за промяна към по-добро общо бъдеще – сега, когато и на фона на глобално-политическите събития, обществата са така разединени. От София към Пловдив и наобратно пътувах заедно с германския предприемач Томас и неговия по-млад колега Том. Двамата отиваха на Пловдивския панаир, за да установят контакти с местни селскостопански производители. Искаха да въведат в България технологичен процес за разделно събиране и направа на компост от отпадъци, така че да не се горят, а да се ползват за нуждите на селското стопанство.
Томас бе приветлив баварец на средна възраст, женен за рускиня от Сибир, баща на две дъщери, по-малката от които с аутизъм. Говорихме си с него за толерантността в обществото, в образователните системи в нашите две страни. Сподели ми, че жена му също като мен заеквала, но че благодарение на вродената си аналитичност, на своите самонаблюдателност и дисциплина с времето се научила до голяма степен да го контролира и превъзмогва. Успяла да се впише по своя си начин, да върви уверено по своя професионален път на физик.
За Томас и по отношение на успеха на бизнеса му, свързан с екология, първата стъпка, която той отчиташе, бе промяната в мисленето на хората. След Панаира беше ентусиазиран и окуражен от интереса на местните бизнеси към технологичния процес, който искаше да въведе и от постигнатите уговорки за посещения на място в Германия и обмен на опит. На двамата с Том не им бе останало време да разгледат Пловдив след работните си срещи – същия ден трябваше да пътуват обратно към София и да летят за Германия. Затова и двамата жадно попиха споделения от мен в снимки разказ за това, което съм видяла и посетила този ден в града за трите си часа престой.
През него, след като пристигнахме, първо седнахме в сладкарница, за да се стоплим в ясния и мразовит февруарски предиобед, така нетипичен за пословично топлия Пловдив. Безглутеновата торта „Гараш“ и чаят от лимонена трева вляха у мен топлина и откривателски ентусиазъм. Разхождахме се из Капана и покрай Античния театър. Отидохме до катедралния храм „Успение Богородично“, след което в последния половин час преди отпътуване успях да посетя и къщата-музей на Христо Г. Данов. Ако имате път към Пловдив, то посетете я, има какво интересно да научите и видите!