Другост

Строени да хвърлят сянка
кулите ни от невежество,
оставяни да мълчат празно,
обветряни от забрава.

Под напора на дни
разпаднати гнезда от думи,
превеждани на езика на страха,
преписвани отново и отново.

Гледаме се чуждо,
слепци на свойта вяра,
незнаещи, че един и същи вкус
имат сълзите ни.

– Из „Червейче любов“ (2020)